Диалектика на излишества и дефицити

images (18) images (8)

 

Откъс от книгата „Помислете върху това...Кога, защо и как да поддържаме нашето здраве“

 

Докъде ще доплаваме зависи не от посоката на вятъра, а от това как сме подредили платната си.      Джим Рон

 Интересът ми към тази тема бе провокиран от разговора с една приятна дама, която имаше сериозни опасения за дебелото си черво и искаше да поговорим. Преди да задам някакъв въпрос, започна да ми изброява добавките, които ползва. Списъкът беше доста внушителен и навяваше идеята, че такъв човек сериозно се е заел с поддържането на здравето си. Логичният въпрос беше - как е достигнала до такъв проблем? Потърсих за себе си отговора и я запитах: като оставим настрана добавките, кажи ми какво ядеш? И за да спестим време, започнах да изброявам храни, които биха допринесли за състоянието, в което се намираше. Когато отговорите бяха изцяло положителни, реших, че е време за следващата стъпка.

Досега говорехме за това кои жизнено важни хранителни вещества са необходими на организма, за да поддържа баланса и да функционира нормално. За това как да изпреварваме събитията и да подбираме нужните хранителни вещества, за да ни помогнат да поддържаме здравето си. Но очевидно, ред е на следващата стъпка – как ние да помагаме, а не да пречим, на тези прекрасни хранителни вещества да си изпълнят задачата. В крайна сметка, стремежът ни е да постигнем и поддържаме добро здраве, нали? Значи трябва да положим известни усилия, за да поддържаме нормалния ход. Значи трябва да знаем какво да променим или избягваме, за да не пречим на процесите. Когато години, години наред сме затормозвали организма си, когато години наред сме пренебрегвали сигналите му за помощ, ще се наложи да направим доста повече, за да му помогнем да възстанови нашето здраве. Затова казват, че няма безплатен обяд. И сметката трябва да се плати. Рано или късно. Макар че говорим предимно за подпомагане на здравето на физическо ниво, не бива да пренебрегваме нашата нагласа, позитивните мисли, които твърде лесно се поразяват от “токсини”, тровещи ни неусетно. Ето какво казва един от най-великите българи: “Човек не може да мисли всичко, каквото му дойде на ума. Какво ще стане с вас, ако в стаята, в която седите, внеса едно шише с отровен газ? Достатъчно е да помиришете този газ, за да избягате всички навън. Не избягате ли, нещастие ви чака. Като знаете това, вие трябва да правите избор в своите мисли и желания. При самовъзпитанието на човека се препоръчва да държи в ума си здрави, положителни мисли.” Най-доброто, към което трябва да се стремим, е постигането на хармония. Във всичко. ...

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *