Ракът не е болест – това е механизъм за оцеляване (откъс от книга)

sadwoman

Поразителната книгаCancer is not a Disease - It's a Survival Mechanismна Andreas Moritz, макар и излязла преди няколко години, все още не е заела мястото, което заслужава.  Може, на пръв поглед,  заключението, че ракът не е болест да ни звучи стряскащо, но то трябва да се схваща в контекста на основната идея  - „ракът е на наша страна, а не срещу нас“. Това е причината да се помъчим да разберем логиката на автора, която, впрочем, напълно се вписва във философията на естественото здраве. В няколко броя ще публикуваме тези части от книгата, които авторът е представил пред  NaturalNews.

I&V

 

Идеята, която застъпвам в книгата, може да разтърси ​​и дори да разруши самата основа на убежденията ви за вашето тяло, за вашето здраве и за вашето изцеление. Заглавието “Ракът не е болест” може да е смущаващо за много, провокативно за някои, но обнадеждаващо за всички. Тази книга ще бъде съдбоносно откровение за тези, които са с достатъчно отворено мислене, за да разгледат възможността ракът да не е действителнаболест. И тогава ще започнат да гледат на рака като на дълбоко сложен и последен опит на тялото да се самоизцели и да остане живо толкова дълго, колкото позволяват обстоятелствата. А обстоятелствата са предимно във вашия контрол.

Може би ще се смаяте като научите, че ако сте засегнати от някоя от основните причини за рак (което води до реално заболяване), животът ви най-вероятно ще бъде застрашен много повече, ако тялото ви действително не развива ракови клетки. Поради това считам, че ракът е оздравителен процес, който трябва да подкрепяме, а не да потискаме или да се борим. Този неортодоксален подход за лечение на рака е много по-ефективен от методите, които включват унищожаването му.

Твърдя, че ракът – последният изцелителен механизъм на тялото – е само отплатата за това, че механизмите на тялото за отстраняване на най-важните отпадъци и детоксикирането са се оказали, неефикасни.

При екстремни условия излагането на големи количества предизвикващи рак агенти  (канцерогени) може да доведе до срив на защитните сили на организма в рамките на няколко седмици или месец, което впоследствие може да изисква бързо и агресивно увеличаване на раковия тумор, за да се справи с тази ситуация. Като цяло, обаче, са нужни много години и дори десетилетия, за да се формират и да станат диагностично забележими така наречените “злокачествени тумори”.

За съжаление, съществуват основни заблуди или пълно неразбиране на истинските причини зад растежа на злокачествния тумор, за това как некоординираните клетки са се превърнали в чудовища, които се опитват да ни убият, може би като отмъщение за “нашите грехове” или “злоупотреба с тялото”.

Обаче, ракът е на наша страна, а не срещу нас. Ако не променим нашето разбиране за рака, най-вероятно той ще се съпротивлява на въздействието, особено на най-често прилаганите методи. Ако имате рак (а ракът всъщност е част от механизмите на тялото за оцеляване и не е болест), трябва да намерите отговорите на следните въпроси:

Какво принуждава тялото ви да развива ракови клетки?

След като сте открили тези причини, как ще се справите с тях, за да позволите на тялото да се изцелява?

Какво определя вида и тежестта на рака, който ви измъчва?

Ако ракът е наистина целебен механизъм, какво ще трябва да направите, за да не се налага тялото да взима такива крайни мерки за самосъхранение в бъдеще?

След като оригиналният генетичен замисъл на тялото винаги е в подкрепа на живота и в защита срещу злополучия от всякакъв вид, как тогава е възможно тялото да допусне генетична промяна, която да причини собствената му смърт?

Защо почти всички видове рак изчезват от само себе си без медицинска намеса?

Действително ли лъчетерапията, химиотерапията и оперативната намеса лекуват рака при някои хора или раковите пациенти се изцеляват, независимо от тези радикални, заредени със страничен ефект въздействия?

Каква роля играят страхът, чувството на неудовлетвореност, ниското самочувствие и потисканият гняв в инициирането и последствията от рака?

Защо толкова много деца развиват мозъчни тумори или левкемия?

Да се ​​справите и изцелите същинските причини за рака означава, че трябва да намерите задоволителни отговори на горните въпроси. Ако изпитвате вътрешна убеденост да разберете кое е променящото живота ви събитие (което е ракът), ще има голяма полза да прочетете тази книга. Може да гледате на рака като на най-голямата ви възможност за възстановяване баланса на всички аспекти от живота ви. Но, ако гледате на него като на заплаха за живота ви, той може да бъде предвестник на тежка травма и страдание.

Така или иначе, винаги имате контрол над тялото. За да се поддържа жив, човек трябва да има достъп до определено количество животоподдържаща енергия. Тази енергия може да използвате или за хранене и изцеление на тялото, или да я изгубитев битката срещу болестта, която според разпространеното мнение се появява, за да ви убие. В крайна сметка изборът е ваш. Главното е не дали имате рак, а как го възприемате и какво ще направите.

Ракът е само един от многото възможни начини тялото да ви принуди да промените начина, по който гледате на себе си, включително и на вашето физическо тяло. Вие можете да приемете рака като нещо ужасно, което ви прави безсилна жертва, или да гледате на рака като на една възможност да се изправите заради вас самия, заради вашата ценност и самоуважение. Това неминуемо води до темата за духовното здраве, което играе толкова важна роля при рака, колкото физическите и емоционалните причини.

Ракът има вид на неясно и непредвидимо заболяване: може да засегне и много щастливи и много тъжни, богати и бедни, пушачи и непушачи, много здрави и не толкова здрави. И въпреки че появата му при деца е рядко явление, вече не е толкова рядко. Хора от всички среди и професии могат да имат рак.

Обаче, ако се осмелите да погледне зад неговите физически симптоми, като вид, външни прояви и поведение, ще откриете, че ракът не е случаен или непредвидим, както изглежда.

Кое прави половината от американското население толкова склонно към развиване на рак, докато за другата половина не съществува никакъв риск изобщо? Обвиняването на гените за това е само едно извинение, за да се прикрие непознаването на истинските причини или да привлече хората, страдащи от рак, към скъпи програми за лечение и превенция.

В книгата разглеждам най-новите изследвания върху възможните наследствени генетични фактори във връзка с рака на гърдата, на белите дробове и много други. Ще се изумите като разберете, че гените имат много малко, ако изобщо имат, общо с това, когато членове на няколко поколения от една фамилия развиват един и същ вид рак. Всъщност, най-добрите изследователи по генетика сега потвърждават, че генното поведение в крайна сметка се определя от начина, по който ядем, мислим, чувстваме и водим своя живот. Гените не се увреждат просто така, случайно и някой ден да започнат да причиняват рак във всеки член на семейството.

Ракът винаги е бил изключително рядко заболяване, освен в индустриалните страни през последните 50-60 години. А човешките гени не са се променили значително в продължение на хиляди години. Защо да се променят толкова драстично сега и изведнъж да решат да атакуват и унищожат телата на почти половината от населението? Отговорът на този въпрос е удивително прост: Въпреки че гените могат да мутират, дори и ако те вече са увредени или дефектни, те все още не биха били в състояние да убият никого.

Важно е да се знае, че ракът рядко е причина за смърт, макар и да е неоспоримо, че много хора, страдащи от рак, умират. Въпреки това (освен ако туморът механично не възпрепятства някои жизненоважни функции), болен от рак пациент е много по-вероятно да умре поради причините, довели до клетъчната мутация и растежа на тумора, отколкото от самия рак.

Всяка терапия на рака би трябвало да се фокусира върху същинските причини за рака, но все още обикновено ги пренебрегват. Например, нека разгледаме какво причинява една диета, състояща се от вредни, некачествени, неорганични храни, лишени от хранителна стойност, чиято реална енергия причинява същите тежки условия в тялото, както при физически глад. А такъв процес на самоунищожение задължително изисква специализиран, изцеляващ отговор от страна на тялото.

Почти всички ракови заболявания са предшествани от някакво травмиращо събитие в миналото. Тялото няма друг избор освен да реагира на такива силни стресови фактори с предвидими биологически механизми за оцеляване, което може да включва временен, необичаен растеж на клетки. Това, че повечето хора/лекари са съгласни с теорията, че туморът е болест, а не лечебен механизъм, не означава, че е вярно.

Раковите тумори са просто симптоми на болестта. Те са причинени от нещо друго, което може да не е очевидно на пръв поглед. Едно е ясно, обаче: те не се появяват просто без причина. Например, постоянни емоционални конфликти, негодувание, вина и срам – дори само едно от тези състояния може лесно да потисне имунната система, храносмилателните функции и основните метаболитни процеси и по този начин да се създадат условия за възникване на рак.

За щастие, психологическата връзка стрес-рак вече е извън съмнение. Подкрепен от достатъчно научни доказателства, The Centers for Disease Control and Prevention (CDC пусна на сайта си следното важно изявление: “Интензивният и продължителен стрес може да доведе до различни краткосрочни и дългосрочни негативни въздействия върху здравето. Може да прекъсне ранното развитие на мозъка и да изложи на риск функционирането на нервната и имунната системи. В допълнение, стресът в детството може да доведе до здравословни проблеми по-късно в живота, вкл. и алкохолизъм, депресия, хранителни разстройства, сърдечни заболявания, рак и други хронични заболявания.”

Независимо от безспорните доказателства, в повечето случаи вместо да се третират коренните причини, се съсредоточават върху ликвидирането на  симптомите. Може би този решаващ недостатък се корени в пълната липса на връзката стрес-болест.

След като за три десетилетия видях хиляди раково болни пациенти, вярвам, че ракът, физическата болест, не може да настъпи, освен ако не е налице силно потискана емоционална тревога и дълбоко чувство на неудовлетвореност.

Ракът може да бъде начин за разкриване на източника на неразрешен вътрешен конфликт. Нещо повече, ракът може да  помогне да се изясни такъв конфликт и дори да го излекува напълно. Доброто плевене изисква да се извадят плевелите заедно с корените им. Ето така трябва да се въздейства на рака;  в противен случай може да се повтори.

Често чувам аргумента, че връзката емоционален стрес-рак може да е приложима при възрастните, но със сигурност не може да се приложи при малки деца с левкемия или рак на мозъка. Склонен съм да не се съглася, а и позицията на Centers for Disease Control (CDC) по този въпрос потвърждава моето разбиране. Стресът в детството може да доведе до рак, според CDC. “Хората изживяват стрес отрано, дори преди да се родят”, казва на своя сайт CDC.

Научен факт е, че някои от най-силните влияния, които едно дете може да изпита,  се случват, докато все още е в утробата на майката. Изяснено е, че това, през което майката преминава емоционално и физически, има силно влияние върху емоционалното и физическото здраве на детето й.

Налице са допълнителни доказателства, че неестественото раждане чрез цезарово сечение може да има травмиращ ефект върху бебето. В допълнение, некърменето на бебето и поставянето му в отделна от майката стая може да доведе до биологичен конфликт на раздяла, което дори може да има фатални последици. Неусещането на пулса на майката може да се окаже тревожна провокация за бебето. Недоносените бебета са особено травматизирани от тревожността на отделянето.

Липсата на кърмене причинява психологически, емоционални проблеми  и проблеми на развитието на малкото дете.

Според последните изследвания, прякото излагане на излъчването от клетъчните телефони, докато бебето е в утробата и след това, може силно да повлияе на здравето на децата.

Една неадекватна диета, която включва захар, краве мляко, животински протеини, пържени и други вредни храни, до голяма степен също въздейства на децата. И ако майките пият алкохол, ядат нездравословна храна, вземат медикаменти или се ваксинират по време на бременността, това също има неблагоприятен ефект върху здравето на бебето.

Наскоро се доказа, че бебета имат около 250 химикала в кръвта, много от които са силно канцерогенни. Майки, които са в недобро здраве и все още кърмят бебетата си, всъщност ги заразяват. В поредица от изследвания, флуоридът, добавян към питейната вода, несъмнено е свързан с причинявато на рак на костта (остеосаркома), както и на други видове рак. Добрата новина е, че след одобрението на флуорида в питейната вода в продължение на десетилетия, през януари 2011 г. CDC издаде спешно предупреждение, че съществуващите нива на флуорид във водата може да причинят сериозни вреди на децата.

Пристягането на пъпната връв твърде рано, вместо необходимите 40-60 минути след раждането, може да намали насищането с кислород на кръвта на бебето с над 40% и да предотврати филтрирането на токсините от кръвта през плацентата. Установено е, че тази сравнително нова практика има силно негативен ефект върху растежа на децата. Каквото засяга детето физически, го засяга също и емоционално, и психически. С други думи, не е нужно човек да е пораснал, за да получи емоционална травма.

Резултатите от изследвания показват, че стресът в детството може да окаже влияние върху здравето в зряла възраст. Едно от най-големите проучвания от този вид – “Неблагоприятните преживявания в детството (НПД)”, показа връзката между специфичния стрес, свързан с насилие, включително сексуална злоупотреба с деца, липса на грижи, както и многократно насилие от интимния партньор, от една страна, и  нестабилното поведение и здравословните проблеми в зряла възраст, от друга страна.

Горното проучване обхваща над 17 000 възрастни участници в периода 1995-1997 г., като е събирана и анализирана подробна информация от миналото на участниците за злоупотреба, липса на грижи и дисфункция на семейството, както и настоящото им поведение и здравен статус.

Констатациите от проучването са публикувани в над 30 научни статии. Те разкриват, че неблагоприятнитепреживявания са често срещани. Почти 2/3 от участниците съобщават за поне едно НПД, а повече от 1/5 съобщават за три или повече. Проучването показва, че някои преживявания са важен рисков фактор за главните причини за болест и смърт, както и за лошо качество на живот в САЩ.

Помнете, че продължителният емоционален стрес може да изложи на риск имунната система и по този начин да направи тялото податливо на почти всякакъв вид заболяване, включително и рак.

Cancer is not a Disease - It's a Survival Mechanism,  Andreas Moritz

http://www.naturalnews.com/022578_cancer_body_disease.html

2 thoughts on “Ракът не е болест – това е механизъм за оцеляване (откъс от книга)

  1. Радослав Киряков

    Мисля че сте прави ,ракът не е болест наистина , а е сигнал че сте в дълбока заблуда в представите и вижданията ви за живота и заобикалящият ви свят въобще.В основата на нещата е че се НАЛАГА да се отнасяме с любов към всичко !!!

    Reply
  2. HealthNearNature.com

    Post author

    Много добре казано! Бих прибавил и хармонията - да сме в хармония със себе си, с хората около нас и светът като цяло. Това включва, разбира се, и хармонията на физическото ни тяло със средата, в т.ч. и храната, която поемаме!

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *