Дефицитите на днешния ден: физическа активност

bjagane-nazad-kalorii-framar

На думи ролята на физическата активност за запазване на доброто здраве е общоизвестна. Обаче, общоизвестно е и това, че практически тя е силно занижена и подценена днес, особено при децата. Това е световна тенденция, която ни дава правото да говорим за остър дефицит на физическа активност като поредната диагноза на човечеството днес.

Човекът преди четири, пет поколения не е спортувал повече от нас, но е извършвал значително повече физически движения, свързани, както с производствената му дейност, така и в чисто битов план, и затова е бил много по-здрав. Първите съвременни олимпийски игри, както знаем, са открити през 1896 г., а една година преди това Алеко Константинов организира първото изкачване на Черни връх, така че спортуването е, така да се каже, патент на по-новото време.  Съвременният спорт, обаче, далеч не е масов. Нещо повече – той е силно професионализиран и обикновеният човек няма място в него.

Да приемем, че искате да запишете детето си да играе тенис. Ако смятате, че можете да го направите, когато то навърши 7 или късните вече 8 годинки, вие вече сте закъснели доста. Ако преминете първата спънка и вече сте в спортния клуб, не чакайте 100 дни толеранс, които се дават на всеки политик. Най-вероятно преди това ще ви съобщят “диагнозата” – ще остане ли детето в този клуб, въпреки че си плащате всичко или ще трябва да му търсите друго място, тъй като по преценка на треньорите то няма данните утре да стане шампион. Ако сте успели и тук, скоро ви чака друга изненада. Обявява се, че безплатно тренират само първите в ранг листата, а останалите си плащат всичко. Оставяте детето и продължавате да плащате. В един момент се появява и следващият удар, на който вече много малко хора издържат – тренировките стават двуразови, което означава, че трябва да запишете детето в спортно училище. При това положение престижният университет, респективно престижната професия, остават само в мечтите.

Масовата алтернатива пред тези 95 %, които не са изпълнили едно от горните изисквания, е игра максимум два пъти седмично по един час на някой от вече доста многобройните кортове. Това е доста солидно като финансов ангажимент,  но е абсолютно недостатъчно като физическо усилие за един подрастващ организъм.  Избрах примера с тениса, тъй като в него има игрови елемент, който може да привлече децата. Иначе най-вероятният сценарий е пълното обездвижване пред компютъра.

images (31)

За щастие не е необходимо да сме спортисти, за да сме здрави. Има и други начини и то доста ефективни. Важното обаче е те да бъдат всекидневни. Много автори твърдят, че физическата активност, ако ще и съвсем умерена, е необходимо условие за безупречно здраве, тъй като зависимоста между двете е установена неоспоримо. Като пример се дава факта, че смъртността при физически активните хора е едва една трета от тази при физически бездейните.

 Обяснението, което дава Харви Дайъмънд, е научно обосновано и едновременно с това поднесено съвсем просто. Става въпрос за жизненоважната лимфна система, чиято задача, казано накратко, е да улавя и прочиства организма от токсините. За разлика от сърдечно-съдовата система, при която сърцето действа като помпа, поддържаща движението на кръвта, такава помпа при лимфната система липсва. Лимфната течност, която е три пъти повече от кръвта, също трябва да се движи в тялото. Кое е това нещо, което играе ролята на сърцето? Това е физическата активност.

При хората, които водят заседнал начин на живот, рискът да изпаднат в депресивни състояния е два пъти по-голям в сравнение с тези, които се движат повече. Редица изследвания дори показват, че физическото натоварване е най-доброто средство за лечение на депресията.

Изследователи от английския град Бристол са установили, че физическата активност намалява с 1/3 риска и от развитието на болестта на Алцхаймер. Учените обясняват този факт с подобряването на функционирането на сърдечно-съдовата система и с промените в химичните процеси, извършващи се в главния мозък.

Изследването на Radiological Society of North America, цитирано от John Phillip, показва, че ходенето предпазва мозъка от когнитивен упадък. Обемът на мозъка е пряко свързан със способността ни да учим и да формираме нови спомени. Един от  отличителните признаци на болестта на Алцхаймер е загубата на мозъчни клетки поради смъртта на важни невронни структури. Този ефект може да бъде измерен с помощта на ядрено-магнитен резонанс и е индикатор за когнитивен упадък и прогресиране на болестта. Резултатите показват, че ходене по пет мили седмично намалява значително упадъка в обема на мозъка, често наблюдаван при хората с напредването на възрастта.

 По-високата физическа активност е свързана  с по-голям обем на мозъка. Здравите индивиди е нужно да ходят средно по шест мили всяка седмица, за да поддържат обема на мозъка и значително по-нисък риск от развитие на деменция. Авторът на изследването заключава, че “ходенето може да подобри устойчивостта на вашия мозък към болестта и да намалява загубата на паметта с течение на времето”.

Депресията, синдромът на хроничната умора, вълчанката, множествената склероза и мускулната дистрофия, казва д-р Батмангелидж, се предизвикват от продължително хро­нично обезводняване. Те изчезват, щом организмът започне да получава редовно необходимото количество во­да и важни вътреклетъчни минерали. При тези състояния задължителна част от програмата за ле­чение трябва да станат физическите упражнения.

 Какви трябва да бъдат тези упражнения, колко дълго трябва да се изпълняват и с каква периодичност? Това е въпрос, който ще разгледаме по-нататък.

Откъс от книгата „Помислете върху това...Кога, защо и как да поддържаме нашето здраве“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *