Неделен Будилник

 

images (39)

Дзен през погледа на Джак Керуак и Робърт Пърсиг

В САЩ  първоначалното неразбиране на Дзен  и предпазливото надникване в тайните му,  започнало през тридесетте години, през петдесетте се трансформира в  масово увлечение по него. Най-ентусиазираните американци отиват в разрушената Япония и постъпват в будистки манастири. Бийт поколението, предвождано от Джак Керуак, е силно увлечено по будизма.

Керуак, обаче,  написва най-известния си роман  „По пътя”, издаден през 1957 г. – книгата „преобразила Америка  и света”, без да се е докоснал още до Буда. В романа безразборният секс, наркотиците, алкохолът и тук- там някое влизане в затвора са само фон, на който героите търсят своя Бог. Керуак е възпитан като ревностен католик (той е роден в САЩ, но и баща му, и майка му са френско говорещи Квебекчани) и споменава това до края на живота си, но неговият герой не може да остане затворен в пределите на официалната църква. С този роман, написан на ролка хартия и приет от издателството трудно и с много забележки, Керуак  се превръща в новия Омир на поколението, по израза на Алън Гинсбърг.

„Бродягите на Дхарма“, където основни герои са „Дзен-лунатиците”, написан през 1958 г.,  е логично продължение на търсенето от първия му роман, но от гледна точка на интересуващата ни тема, екзистенциалното пътуване вече има нова рамка. Керуак е окрил Будизма (дори е написал една неиздадена приживе книга за Буда) и смело крачи от класическият му вариант, представен в Индийския му клон, към Дзен, намерил пристан в манастирите на Япония. В „Бродягите на Дхарма“, когато среща   първият истински „Дзен лунатик“ Джефи Райдър, героят на Керуак му се изповядва, че не харесва Дзен, а   Будизма.  В  края вече Дзен няма алтернатива.

Дхарма е основно понятие в класическия Будизъм. То символизира пътя на търсенето на истината. Когато, обаче, истината се търси не систематично, а  „бродейки“, то неизбежната посока е Дзен. Дзен е ежедневното отстояване на свободата да бъдеш себе си, да търсиш красотата в малките неща и да я описваш пестеливо, с точните думи - почти като в хайку. Парите и вещите не са цел, а служат за ежедневните нужди. Най-хубавото нещо, което можеш да имаш, това са здрави работнически обувки, подковани с налчета, за да можеш да се изкачиш на планинските върхове - такива прости принципи, изповядвани  в общество, устремено към трупането на все повече и повече неща удрят целта право в десятката и са основата на  контракултурата. А същността й, както я разбира Керуак, се нарича Дзен.

Контракултурата, представена  от Керуак и групата около него, е в основата на недоволството на сърдитите млади хора, студентските вълнения и фестивалите  в Уудсток:„ …Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!".

Само десет години след това, в същия знаков град - Сан Франциско ще се появи един нов социален феномен - революцията на децата-цветя - хипитата.

 

Следващият автор, разкриващ собствен ракурс в разбирането на Дзен, е Робърт Пърсиг. Той написва “Дзен и изкуството да се подържа мотоциклет”, която става 70 пъти бестселър, преведена е на 27 езика и  и е една от най-продаванате философски книги въобще.

Пърсиг описва едно свое пътуване с мотоциклет заедно със сина си Крис. Пътуването се извършва през 1968 г. и в него  се усеща бунтарството, свободолюбието и стихийният дух на Керуак, но разлика има, и то не само в  декора. Героят  на Пърсиг съществува сред мотори, планини и собствените си натрапчиви идеи, но не и в релефна социална среда. За него социалните отношения са сведени до детайли от психологията на ежедневието и общи оценки на житейски ситуации, без никакво желание да се намеси в тях: „Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш.“

Дзен е ключът към елиминиране на нежеланото и конструиране на собствена действителност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *