Пристрастяването започва в мозъка – ето какво трябва да знаете

Machine-Brain-Gears-Head

(NaturalNews) Наскоро правих интервю с Cynthia Perkins, M.Ed. (The Master of Education), автор и експерт по зависимости. Познанията на Cynthia за химията на мозъка, свързана със зависимостите, е ценно разбиране предвид факта, че този вид информация рядко се среща в конвенционалното лечение на пристрастяването.

По-долу следват думите на Cynthia Perkins.

Най-новото изследване в областта на зависимостите предполага, че коренът на всяко пристрастяване е в увредената мозъчна химия, а не в липсата на воля, дефекти на характера, личностни или духовни смущения.

В мозъка имаме химикали, наречени невротрансмитери, които регулират как мислим, чувстваме и се държим. Невротрансмитерите, замесени най-често в пристрастяване/зависимост от всякакъв вид, включват серотонин, допамин, GABA (gamma-aminobutyric acid), ендорфини и норепинефрин (норадреналин), но ацетилхолин и анандамид могат също да бъдат включени в някои зависимости.

Серотонинът функционира като естествен антидепресант. Допаминът осигурява чувство на удоволствие, мотивация и фокус, докато GABA е подобен на естествено успокоително, предоставящ ни релаксация. Ендорфините са като естествени опиати, които осигуряват облекчение при емоционална и физическа болка и всяка от тях осигурява усещане за добро състояние и вътрешен мир. Норепинефринът (норадреналинът) осигурява енергия, но в излишък всъщност е токсичен за мозъка, докато ацетилхолинът регулира на автономната нервна система, когнитивните функции и паметта. Анандамидът има сдържащ ефект върху всички други невротрансмитери.

За да функционира мозъкът адекватно, невротрансмитерите трябва да присъстват в правилни количества.

Недостатъчно или прекалено много може да доведе до по-голямо разнообразие от симптоми, включително, но не само: депресия, тревожност, раздразнителност, насилие, неспособност за концентрация или помнене, безсъние, хиперактивност и жажда за променящи психиката вещества от всякакъв вид.

Невротрансмитерите могат да бъдат извън равновесие (преди да настъпи пристрастяване) поради неправилно хранене, хранителни дефицити, генетичен полиморфизъм, хроничен стрес, злоупотреба в детството, токсини в околната среда или мозъчна травма като сътресение, което се превръща в движеща сила за развиване на зависимости, но също така невротрансмитерите могат да се дебалансират от [употреба на] психотропно вещество.

Всички психотропни вещества изкуствено и временно променят невротрансмитерите в мозъка. Последиците от тях се постигат по два различни начина: а) те стимулират интензивна доставка на невротрансмитери, за да бъдат свободени всички едновременно, и б) имитират ефектите на естествения невротрансмитер.

Например, захарта и алкохолът увеличават допамина, серотонина, GABA и ендорфините, докато хероинът и други опиоиди имитират ендорфини. Марихуаната и шоколадът засягат анандамида. Никотинът засяга ацетилхолина. Кокаинът и амфетамините повишават допамина, а Ativan или Валиум имитират GABA. Всички пристрастяващи вещества увеличават допамина. Повишените нива на серотонин, допамин, GABA и ендорфини генерират пълна еуфория, радост, спокойствие, удоволствие и щастие, облекчават физическата и емоционалната болка и произвеждат преувеличено чувство на добро физическо състояние и вътрешен мир, което често се посочва като „върховно“.

В „Прекратете вашата зависимост сега“ (End Your Addiction Now), Dr. Charles Gant обяснява, че мозъкът реагира на изкуственото стимулиране на невротрансмитерите или чрез намаляване производството на конкретен невротрансмитер и на чувствителността към него, или чрез намаляване броя на рецепторите за невротрансмитера. Това прави мозъка зависим от психотропното вещество, за да може да изпълнява функциите на нарушения невротрансмитер.

Зависимият всъщност не жадува за пристрастяващото вещество. Той жадува за това, което веществото прави за мозъка му.

Колкото повече се изчерпват невротрансмитерите, толкова повече нараства зависимостта към пристрастяващата субстанция. След като мозъкът вече не произвежда или не реагира по подходящ начин на неговия собствен невротрансмитер, то когато веществото не е налично в системата, за да изпълнява функциите на изчерпания невротрансмитер, се изпитва силен глад, жадуване.

Балансът на невротрансмитерите може да бъде възстановен чрез правилно хранене, хранителни добавки и други промени в начина на живот. Когато това се постигне, гладът към пристрастяващото вещество просто изчезва и поддържането на трезвостта вече не е борба.

Sources for this article include:

http://www.drugabuse.gov/scienceofaddiction/brain.html

http://www.nida.nih.gov/DrugPages/addiction.html

http://learn.genetics.utah.edu/content/addiction/drugs/

По пощата от Mike Bundrant

http://www.naturalnews.com/041140_addiction_brain_chemistry_mental_health.html

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *