Неделен Будилник

images (39)

Нека подчертая специално един механизъм, който се оказва малко познат дори и за хора, от които очаквам да са го изучавали. Природата е създала този механизъм, наречен апестат, който алармира, когато има недостиг на хранителни вещества. Как алармира? С чувство на глад! По тази причина, колкото повече непълноценна, с минимална хранителна стойност храна поемаме, толкова по-дълго и по-непрестанно аларамира апестатът. И ние ядем отново, и отново, и отново... И, трупайки килограми, тялото е все по-гладно. А после се питаме “Какво става с човечеството, че затлъстяването доби такива епидемични размери?”  Или не се питаме дори? 

Трябва да осмислим връзката “дебел – гладен”, “затлъстял – недохранен”, “слаб – дебел” (не се подвеждайте по ниските килограми). Една позната – тъничка, слабичка, дребничка около 40 кг най-много, ми се оплакваше от такива симптоми, които говореха за недостиг на полезни мазнини. Тъй като много бегло я познавах, минах на моя провокативен вариант и само й подхвърлих: “Обърни внимание на полезните мазнини”. Но светкавичният й отговор “О, аз нямам никакъв проблем с мазнините. Я ме виж колко съм слаба!” ми подсказа, че още дълго време няма да потърси решение на проблемите си. Аз направих нужното – подадох й импулс за друга посока на мислене. Останалото зависи от нея.

Новите открития в науката за гените носят много повече оптимизъм (но и повече отговорност) вместо старото безпомощно обяснение на сериозните здравни проблеми с “в крайна сметка, всичко е ген”. С интерес очаквам развитието на енергийната, вибрационната, mind/body, епигенетиката и нутригенетиката заради огромния потенциал, който носят.

Колко е важно да се замисляме върху наглед обикновени неща, когато оформяме подхода към нашето здраве, когато прецизираме промените, които трябва да направим в начина си на живот, когато преразглеждаме старите си навици. Когато реших да заменя и използваната паста за зъби вкъщи, вниманието ми привлече един дребен, малък надпис на новата паста: “не съдържа флуор”. Надникнах в Интернет и излязоха купища статии за флуора. След като ги прочетох, се зарадвах, че новата ми паста за зъби не съдържа флуор.

Същото се случи и с дезодоранта с дискретния надпис “не съдържа алуминиеви соли”. Данните в научните изследвания са такива, че тази забележка е част от  съществените предимства на продукта. Откривам забележка и върху етикета на витамините: “с фитокомпоненти”. Когато видях какви надежди се възлагат на фитокомпонентите и какви огромни средства се заделят за научните изследвания в тази насока, разбрах, че и този продукт отново е в тон с научните изследвания. С други думи: обръщайте внимание и на дребните забележки, защото те ни водят към важна информация.

Продължавайки с битуващите заблуди и митове в нашия живот, ще маркирам още един проблем, който се коментират в науката –  за лабораторните изследвания.

За да ви обясня защо не си правя изследвания и не бих посмяла да се осланям на “добрите резултати”, бих могла да ви цитирам много автори, но избрах невероятния лекар Давид Серван-Шрайбер (вж. книгата му “Анти рак”).

Ще ви го представя накратко, защото по-нататък често цитирам този автор като човек със завидно високо образование и квалификация, с доказан авторитет и заслуги в науката. Д-р Давид Серван-Шрайбер в най-силните си години на клинични изследвания на мозъка (каква ирония на съдбата), на 31-годишна възраст случайно открива, че е развил рак на мозъка. Той побеждава болестта и посвещава години наред изследователска работа върху причините за рака. Неговата теза е, че всеки от нас носи ракови клетки и е важно да знаем как да не допуснем или да спрем развитието им. Становището на д-р Серван, което съвпада с мнението и на много други съвременни изследователи и учени, е, че днес на Запад има ракова епидемия.

Но да се върнем към лабораторните изследвания. Ето какво пише д-р Серван:

Всеки орган има резервен капацитет, който намалява с възрастта. Обаче, симптомите на тази загуба са незабележими, докато не бъдат увредени толкова много клетки, че функцията на органа да отслабне. Или трудно, или късно се хващат отклоненията с популярните лабораторни изследвания, а по-специалните или са скъпи, или още не съществуват. Така, например, за да се хване проблем с бъбреците, бъбречната функция трябва да спадне до 50%, а когато спадне под 20%, тогава решението е хемодиализа. Когато показателят за простатата е уловим, проблемът вече е много сериозен.”

Ваша Илиана

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *