Helicobacter pylori

helicobacter

Helicobacter pylori е още едно съвременно “плашило”. Но този път от специалистите гастроентеролози. Много от тях са убедени, че именно тази бактерия, намираща се в стомаха, предизвиква язва на стомаха и гастрит. Истината е, че далеч не всички специалисти споделят тази теория. Много от тях не смятат, че трябва да се придава такова голямо значение на хеликобактерията. Нейното наличие не обяснява много въпроси, свързани с язвената болест - от какво например е предизвикана нейната сезонност; защо язвената болест възниква с 15-20 % по-често при хора с “трудни” професии, свързани с психологично натоварване. И не на последно място, факт е, че има болни от язва, при които не се открива хеликобактерия.

Смята се, че над 50% от населението в света са носителите на Helicobacter pylori, предимно в развиващите се страни. В 80% от случаите липсва каквато и да било симптоматика. Начинът на разпространение все още крие някои неизвестни, но понастоящем лекарите се единодушни, че механизмът на предаване на инфекцията е орално-орален или фекално-орален, т.е. чрез замърсени хранителни и питейи продукти, по битов път – чрез предмети или целувки. H. Pylori е изолиран от фецес, слюнка, зъбна плака. Локализира се в областта на стомашната лигавица като притежава набор от морфологични и физиологични предимства за тази цел, предпазващи го от ниското рН на стомашния сок.

Интересното е, че бактерията хеликобактер може да се засели в организма дори на едно малко дете до 3 г. При кърмачетата няма такава опасност, ако майките ги кърмят. Но след това бактерията се разпространява и детето може да получи диария или повръщане. Но тези симптоми са много общи и се появяват и при други болести, затова много рядко педиатрите мислят за хеликобактера. Така инфекцията се прикрива с антибиотици и става хронична.

При възрастните заразяването става незабелязано, тъй като имунната система е по-силна. Затова симптомите се появяват, когато бактерията се настани в стомаха. Проучване показва, че всеки седем от десет българи са заразени с хеликобактерия.

Той обхваща почти 70 процента от всички случаи на гастрит и се предизвиква от патогенното действие на хеликобактерията. Тя изработва вещества, които увреждат стомашната лигавица и по този начин засилват действието на вредните фактори  неправилен режим на хранене, алкохол, пушене, стресови въздействия. Опитвайки да се защитят, клетките увеличават солната киселина и отключват имунни реакции. А това веднага засилва възпалението и уврежда лигавицата.

Изследователи доказали, че продължителното въздействие на бактерията предизвиква атрофия на стомашната стена. А това може да доведе до онкологичен процес. Затова Световната здравна организация причислява хеликобактерията към разряда канцерогени от първи клас.

Helicobacter pylori има спираловидна форма и камшичета, позволяващи вникването в слузестия слой, разположен непосредствено върху стомашната лигавица, и дори сред самите клетки на покривния епител. За целта е от значение и наличието на специални адхезивни молекули, експресирани върху бактериалната повърхност. Изолирани са и няколко ензима, които осигуряват приспособяване към неблагоприятната среда. Сред тях особено важна е уреазата. Тя разгражда органичното съединение урея до амоняк и въглероден диоксид, които чрез допълнителни химични реакции водят до неутрализиране на рН-то на стомашния сок.

Диета с високо съдържание на сол спомага за растежа на хеликобактерия пилори в стомаха, която всяка година причинява милиони случаи на гастрит и язва. Изводите от новите изследвания сочат, че трябва да ограничаваме солта в храната. Хеликобактерия пилори е единствената бактерия, която може да оцелее в киселинната среда на стомаха.

Реакцията на организма след колонизацията на стомашната лигавица е индивидуална. Може да бъде съпроводена с освобождаването на серия про-инфламаторни вещества – интерлевкини, предизвикващи възпалителна реакция и хроничен гастрит. Важна е ролята на Helicobacter pylori в патогенезата на язвената болест. Последната включва както язва на стомаха, така и язва на дванадесетопръстника. Механизмът на развитие на двете форми е различен. При дуоденалната язва превалираща е ролята на повишената киселинност на стомашния сок, постъпващ в червата. Ролята на бактерията тук е обяснявана с локализирането й предимно в горната част на стомаха, където клетките, произвеждащи солна киселина са по-малко и условията са по-благоприятни за нея. В тази област обаче се намират в по-голяма концентрация други вид клетки – такива, продуциращи хормона гастрин – силен стимулатор на стомашната киселинна секреция. Затова и рН на съдържимото, попаднало в дванадесетопръстника остава изключително ниско. Хроничното въздействие върху чревната лигавица с този фактор води до язва. Helicobacter pylori тук може да се локализира само ако настъпи преформиране на епитела на лигавицата от чревен в стомашен тип, което допълнително утежнява ситуацията. При язва на стомаха киселата реакция е нормална или понижена, но са намалени защитните сили на организма за предпазване от действието на собствената солна киселина. В случая бактериална колонизация може да има и в долната част на стомашната лигавица. Между 10 и 20% от носителите развиват язвена болест. Що се отнася до злокачествени заболявания – съществува известен, макар и малък, риск от аденокарцином на стомаха и МАLT – лимфом (процес, ангажиращ лимфната тъкан, разположена в подлигавичния слой). За възникването им допринасят мутациите в ДНК на клетките и липсата на отстраняването им при подлежащ хроничен възпалителен процес.

Както вече стана въпрос в повечето случаи носителството на Helicobacter pylori е безсимптомно. Възможно е при самото инфектиране да се наблюдават преходни оплаквания като безапетитие, гадне, повръщане, общо неразположение, но такива могат и да липсват. Смята се, че самото инфектиране настъпва още в детска възраст. Клинична картина обаче може да има и тя да се припокрива с тази на хроничен гастрит или стомашна или дуоденална язва с възможните от тях усложнения.

За диагностицирането наличието на Helicobacter pylori, насочваща е именно такава симптоматика. Доказването на инфекцията е възможно по няколко начина – чрез търсене на антителна в периферна кръв, чрез търсене на антигени, типични за бактерията във фецеса, а има и по-специализирани изследвания. Дихателният тест се провежда чрез приемът на урея, в която се съдържа белязан въглерод. Специфичната за бактерията уреаза разгражда веществото, а образуваният въглероден окис по кръвен път достига до белите дробове и се издишва. Чрез специална апаратура се отчита наличието на белязан въглерод в ексхалирания въздух. Най-точни данни обаче се получават чрез материал, взет при гастроскопия. При това се използва или бърза химична реакция, на базата отново на уреазата, или се прибягва до изследването на самата тъкан, получена от биопсията, или се прави посявка върху културна среда.

Какво да правим? Не се паникьосвайте. За начало си направете изследване, ако все по-често ви измъчват киселини и неприятни усещания в стомаха. Вече съществува и т.нар. дихателен тест за наличие на хеликобактерия, можете да си го позволите. Но дори и да открият тази пак много популярна бактерия във вашия организъм, не бързайте да се хванете за антибиотиците и да ги пиете с шепи. В днешно време съществуват и други, доста по-безобидни и действени методи да се справите с гастрита и с язвената болест.

Подборен материал

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *