ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ ТОВА…

Iliana_BookCover-210x300

Когато говорим за ВИТАМИН С, веднага ми изпъква образът на двойния Нобелов лауреат д-р Л. Полинг, известен като “мистър 1000 С”, заради известната му убеденост в предпазващата роля на завишените дози витамин С и терапевтичните му мега дози.

Другият безспорен световен авторитет е Dr. Matthias Rath – съратник, последовател и приемник на д-р Л. Полинг. В кариерата си Dr. Rath е направил научни открития, които се нареждат сред най-значимите за всички времена в областта на медицината. Най-важното е, че неговите открития ще подобрят здравето и живота на всички хора от следващите поколения. Принципното му становище е, че витамините, минералите, аминокиселините и микроелементите, приемани чрез храната, могат да послужат като профилактика на повечето съвременни заболявания. Но интересът на Dr. Rath към терапиите с естествени средства идва по повод заниманията му със сърдечно-съдовите заболявания. Той открива, че това явление, непознато в животинския свят, но представлаващо причина номер едно за смърт при хората, неправилно се обяснява с високите нива на холестерола, което според думите му, е само една маркетингова стратегия. Истинската причина е в това, че за разлика от животните човек не може да произвежда витамин С и тъй като не го приема достатъчно с храната си, излага сърдечно-съдовата система на риск. Dr. Rath излага идеята си в книгата “Защо животните не получават инфаркт, а хората получават”, която има изключителна популярност, наред с книгата му “Рак”.

Един от най-мощните антиоксиданти, витамин С, възпрепятства увреждането на клетките, причинено от оксидирането, укрепва имунната система, помага в борбата с инфекциите, възстановява телесните и артериалните тъкани, което говори, че е изключително ценен за колагена, синергичната му връзка с другите витамини и антиоксиданти прави още по-впечатляваща ролята му за нашето здраве, а липсата му и острият дефицит са причина за редица усложнения на организма. Недостигът на витамин С повишава лошия холестерол, триглицеридите. Повишаването на нивата на витамин С води до намаляване на лошия холестерол, на триглицеридите. Витамин С е необходим за силна имунна система, за образуването на  колаген и кости, за производството на енергия и като антиоксидант. (Един любопитен факт: витамин С - аскорбиновата киселина, е открит едва през 1927 г.)

Практически организмът на всички животни изработва сам витамин С, така че не им е необходимо да го доставят с храната. Изключения – морското свинче, плодоядните прилепи, приматите и човекът.

Често допълвам данните със становището на Патрик Холфорд поради огромния натрупан фактически материал като създател и ръководител на Института за оптимално хранене в Англия. Ето отново неговото мнение:

Витамин С е водоразтворим и следователно излишъкът лесно се отделя от организма. Препоръчителната дневна доза (ПДД) във всяка държава се определя като дневното количество хранително вещество, което трябва да покрива изискванията на повечето здрави хора. Настоящата ПДД е достатъчна да се предотврати смърт или сериозни здравни проблеми от остър дефицит на витамин C (например, скорбут), както и за синтеза на необходимия колаген и хормони (ПДД е съобразена главно с това). Но за да работи ефективно като антиоксидант, учените знаят, че нивата на витамин С трябва да бъдат значително по-високи. И дебатът сега се води върху това колко повече е необходимо.

Общо съгласие е постигнато, че 100 мг на ден представляват добра основна доза, но оптималната (ОДД) вероятно е между 1000 и 3000 мг на ден. Ако ядете много плодове и зеленчуци, казва Холфорд, можете да достигнете до 200 мг витамин С на ден. Ако приемем, че оптималната доза е средно 2000 мг, значи дефицитът между добрата диета (200 мг) и оптималната (2000 мг) е 1800 мг – това е количеството, което трябва да се добави.

При изследване на 1038 лекари и съпругите им, тези които ежедневно са вземали по 410 мг витамин С, са имали най-малко признаци на болест и дегенеративни заболявания. Тази доза, приблизително десет пъти по-голяма от ПДД, е близка до поеманата от примитивните ни предшественици. Голям брой изследвания са устанавили намален риск от рак при хора, приемали високи дози витамин С. Многобройни проучвания показват, че витамин С е свързан с подобрената плътност на костите, както и с подържане усвояването на желязо, което ни дава основание да увеличаваме дозата му, когато остаряваме.

Защитната роля на витамин С срещу различните видове рак, сърдечно-съдови болести и обикновените простудни заболявания става значителна само, когато дневната поемана доза е над 400–1000 мг дневно. Според д-р Л. Полинг и други автори, съществено намаляване на общата смъртност и смъртността от рак и сърдечно-съдови болести се наблюдава у хора, вземали добавки с витамини Е и С. Тъй като 1000 мг витамин С са равни средно на двайсет и два портокала, добавката е съществена. Витамин С в ППД е само 60 мг – равен на един портокал дневно.

Ваша Илиана

Откъс от книгата „Помислете върху това...Кога, защо и как да поддържаме нашето здраве“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *