ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ ТОВА…

Iliana_BookCover-210x300-1-210x300

Понастоящем пресъхването на устата е един­ственият възприет сигнал за обезводняването на орга­низма. Това обаче е един от последните външни признаци за екстремалното му, крайно обезводняване. Уврежданията се получават при трайно обезводняване и като сигнал за него далеч не винаги се появява “съхнене на устата”. Изследователите много по-рано са забелелязяли, че организмът, за да подпомогне раздробява­нето и поглъщането на храната, произвежда слюнка, до­ри и когато останалата част от тялото е относително обезводнена.

Хроничната дехидратация означава, че организ­мът страда от продължителен недостиг на вода. Как­то и при всички останали случаи на недостиг, свързаните с този недостиг оплак­вания се отстраняват чрез набавяне на липсващото ве­щество в организма.

Целенасоченото разпределяне на водата е един­ственият начин да бъдем сигурни, че не само достатъчно вода, но и транспортираните от нея вещества –  хормо­ни, химически вещества-доставчици и хранителни вещес­тва – достигат до жизненоважните органи. Когато водата достигне до сухите участъци, тя сама започва да изпълнява много от други­те жизненоважни и отпаднали до този момент телесни и химически регулировъчни функции.

От тази гледна точка своевременното приемане на вода и разпреде­лянето й според степенуваната важност на органите при­добива огромно значение. Акцентът върху фактора време помага за разбирането на вредния ефект от дълготрайното и нарастващо обезводняване и става възможно предсказването на физиоло­гичните процеси, които няколко години по-късно ще до­ведат до появата на болести, включително и на такива, които днес се считат за генетично обусловени.

Тъй като липсата на вода в различните части на тяло­то предизвиква различни симптоми и сигнали, а също во­ди и до усложнения, наричани понастоящем болести, възможно е хората да се отнасят скептично към водата като към естествено лечебно средство: Не е възможно обикновената вода да лекува толкова много болести!

Нашето тяло още от най-ранна възраст все по-силно се обезводнява, защото сигналите за неговата жажда се възприемат все по-мал­ко. С увеличаването на възрастта съдържанието на вода в клетките намалява. Този процес стига толкова далеч, че при хората между 20 и 70 години съотношението между съдържанието на вода в клетките и това извън клетките спада от 1,1 почти на 0,8. Това е една твърде драстична промяна. Тъй като водата, която пием, осигурява функционирането на клетките, поемането на недостатъчно вода влияе върху тяхна­та активност. Затова хроничното обезводняване пре­дизвиква появата на същите симптоми, както тези при заболяване, ако различните сигнали за обезвод­няване не бъдат разбрани правилно. На настоятелни­те призиви на тялото за вода не се обръща внима­ние и то се лекува с медикаменти.

Парадоксално, но човешкото тяло може да се обезводни и когато има вода в изобилие, тъй като хората губят чувството си за жажда и не могат да усетят липсата на вода. Затова с нарастване на възрастта хората постепенно се обезводняват все повече и това състояние става хронично. И което е още по-лошо: приема се, че при старите хора е естествено ус­тата да си е суха и това не се възприема като последен сигнал за жажда и като необходимост от помощ.

При продължително обезводняване на организма мо­зъчните клетки започват да се свиват! Просто си предс­тавете как една слива се превръща в сушена слива! За нещастие в обезводнено състояние се губят много функции на мозъчните клетки. Една от тях е транспортната, при която нервотрансмитерите се отвеждат до нервните окончания.

ВАША ИЛИАНА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *