Психоневроимунология – как психологическото състояние влияе на имунната функция

iStock-000057044022-Small-180262-500x334-300x206

Много проучвания подкрепят убеждението, че оптимистичната и позитивната нагласа водят до по-дълъг живот в здраве, и обратното – песимистичният възглед насърчава влошено здраве и може да отнеме години от живота ви.

Например, в едно проучване, склонността винаги да се очаква най-лошото е свързана с 25 % по-висок риск от смърт преди 65-годишна възраст.

Може би един от най-добре познатите предтечи на "науката за щастието" е Norman Cousins, който през 1964 г. е бил диагностициран с животозастрашаващо автоимунно заболяване.

След като му бил даден 1 към 500 шанс за възстановяване, Cousins създал собствената си програма за смехотерапия, която той твърди била от ключово значение за крайното му възстановяване. Започнал да пише книгата си "Анатомия на едно заболяване" и създал Cousins Center for Psychoneuroimmunology2  в Лос Анджелис, Калифорния.

Мозъкът и имунната система са свързани

Както отбеляза Medical News Today:

"През последните няколко десетилетия най-интригуващите и повсеместни връзки между неврологията и имунната система бяха бавно разкривани.

Първото, което се забелязва, подобно на един неспокоен брак между мозъка и имунитета, бе непрекъснато оформяне на пълноправна интердисциплинарна област на изследване, известна като психоневроимунология (PNI).

Тя утвърждава, че стресът може да предизвика заболяване и обратното –  изпълненото със  забавления прекарвано време с любимите хора може да успокои болките и страданията и да отблъсне самото заболяване ...

PNI има дълбоки последици за бъдещето на медицинските изследвания, за лечението на болести и за нашето отношение към справянето със стреса."

Изследвания, проведени през 1980-те и началото на 1990-те години разкриха, че имунната система и мозъкът са взаимосвързани и връзките между нервната система и свързаните с имунната система органи, като тимуса и костния мозък, позволяват комуникация между двете системи.

Показателно е, че имунните клетки също имат невротрансмитерни рецептори, което предполага, че това, което става в мозъка ви, въздейства на имунната ви система, за добро или за зло. Например, доказано е, че стресът намалява активността на борещите се с вируса имунни клетки.

Стресът също така увеличава нивата на антитела за обичайни вируси, такива като Epstein-Barr, което предполага, че стресът може да активира иначе латентни вируси в тялото ви. Установено е, че стресовите ситуации повишават нивото на С-реактивния протеин – маркер за възпаление в тялото.

По д-р Mercola

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *