ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ ТОВА….

Iliana_BookCover-210x300-1-210x300

Убедена съм, че човек трябва да търси решения. А търси ли, ще намери. Аз имам подчертана любов към знанията, но за съжаление едва, когато животът ме изправи пред дилемата да чакам края или да търся изход, избрах второто и започнах да трупам знания, знания, знания... И продължавам.

Колкото повече информация поемам, толкова повече се засилва благоговението ми пред Природата, създала човешкия организъм като една невероятно интелигентна, самоусъвършенстваща се, саморегулираща се, самовъзстановяваща се, самоизцелителна система, в чието заложено съвършенство няма аналог – разполага с всички механизми, системи и капацитет, за да се поддържа в равновесие. 

Спомням си как с естествен възторг говорех за нашия организъм, когато някой ме запита: “Ами тогава защо боледуваме?” Имах нужда от малко време, за да се овладея. Защото ние сами си пречим, отговорих, не даваме възможност на организма да се справи. Защото ежедневно и по множество начини си вредим. Защото удобствата-капани, които щедро предлага днешната цивилизация, ни превръщат във возещи се, лениво седящи и консумиращи вредни храни и напитки, вторачени в телевизора или компютъра същества, изнервени и стресирани от поредните обстоятелства. И за яснота побързах да дам някои от любите ми примери с колите: ако имаш най-високия клас Мерцедес и ежедневно му слагаш долнокачествено гориво и масло, дали ще работи така перфектно, както е заложено? И в допълнение да изключиш всички индикатори за състоянието на колата и да си караш спокойно всеки ден. Ще смееш ли? Със сигурност – не. А тогава как да очакваме нашият сложен организъм да работи нормално, зареждайки го с вредни храни и напитки, с високи дози дистрес, към който често сами се тласкаме, с безкрайни разговори по GSM-а (горкият ни мозък), без физическа активност, за да поддържа метаболизма, кръвоносната и лимфната системи и т.н., и т.н. И в допълнение – отдавна сме се отучили да “чуваме” организма си – просто не разбираме показанията на индикаторите му. Или по-точно, дори не знаем, че имаме индикатори, ами ги приемаме за болест. Великият Max Gerson е казал: дайте на организма каквото му трябва и той ще се справи. Активирайте вътрешния доктор и той ще се справи. И то не селективно, а ще се справи с всички проблеми и ще възстанови равновесието си.

Ето два много показателни примера. Преди доста време моя приятелка, практикуваща медицинска сестра, се оплакваше от постоянното боледуване на внука й, роден с цезарово сечение. Още щом научих, че се е родил по този начин, й зададох по-скоро риторичния въпрос: “Давате му пробиотици, нали?” Оказа се – не. Вече 3-4 години продължава да се оплаква от боледуването на детето, което твърде често е на антибиотици. Попитах я отново защо не му дават пробиотици. “В смисъл?”, подозрително ме изгледа тя. “Ами сигурно има нужда от полезни бактерии”, казвам меко, като имам предвид, че щом аз вече знам тези неща, тя като стар медицински кадър ги знае по-добре от мен. “Ние постоянно се борим с бактериални инфекции, а ти искаш още бактерии да му даваме!” Вярвайте, дума не й казах повече. Ако поредната провокация не успява да задвижи поне интереса към тези пробиотици, явно тежестта на старите знания си казва думата.

Съвсем изненадващо наскоро попаднах на аналогична ситуация. Бях с една приятелка, когато нейна близка, бивша медсестра, се приближи, за да се похвали, че има внук. Но била притеснена, защото още от родилния дом бебето постоянно плаче. Невинно попитах: “С цезарово сечение ли се роди?” “Да” – отговори ми тя. “А давате ли му пробиотици?” – продължих аз. “Не! Защо да му даваме?” Казах, че така съм чувала и приключих. И като възраст, и като квалификация действащите лица бяха едни и същи. Само във втория случай не ме изгледаха подозрително на термина “пробиотик”. Остана ми надеждата, че може би втората баба ще се замисли: защо пък тази жена ми зададе такъв въпрос?

ВАША ИЛИАНА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *