ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ ТОВА…

 

Iliana_BookCover-210x300-1-210x300

В интерес на истината, съвре­менният човек, дори и ежедневно да практикува суровоядс­тво, вече няма шанс да набави с храната си достатъчно по брой и активност ензими, поради няколко причини. На първо място, това е намаляването на  хранителната стойност на почвите, което се изразява в ограниченото превръщането на неорганичните минерали в органични (т.е. усвоими от клетките), както и в лишаването на ензимите от техните основни помощници – кофакторите (например, витамини, минерали), което допълнително усложнява ензимния недостиг в човешките клетки. Втората причина, поради която ензимната недостатъчност се задълбочава, е свързана с ра­диацията, торенето и особено злоупотребата с пестициди. Преминалите с храната остатъци от пестициди и тежки метали (живак, олово) подчертано увреждат различни ензимни системи в тялото по същия начин, по който унищожават ензимните системи на инсектите.

 

Трябва да се знае, че от ефективността на ензимната ни система зависи и на­шето дълголетие. В процеса на остаряване неизбежно намалява броят и активността на всички ензимни системи. Установено е, че след навършване на 40 г. постепенно се редуци­ра производството на солна киселина и ензими в стомаха и вследствие на това се затруднява храносмилането, особено на протеините. Съществуват т.н. рискови ензими, чиято оптимална активност е залог за младост. Така например, посребряването на косата и склонността да се образуват микротромби в кръвоносните съдове се свързват с тяхната недостатъчност.

 

Друг актуален проблем, казва д-р Папазова,  е наднорменото тегло и породе­ният от него риск от високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, инсулинонезависим диабет, остеоартрит и някои форми на рак. Защо някои хора не могат да отслаб­нат,  а други - да напълнеят? Един от правилните отговори се крие пак в ензимите. Счита се за доказано, че недостигът на серотонин ни кара да консумираме много въглехидратна хра­на, от която хормонът инсулин произвежда подкожна мас­тна тъкан. А достатъчната концентрация на серотонин зависи от ензимите, отговорни за неговата синтеза.

 

Освен това, с възрастта намаля­ва активността на антиоксидантните ензими и се увеличава шансът свободните радикали да окисляват и допълнително да дезинтегрират ензимните ни системи. Това налага еднов­ременно с ензимните добавки редовно да се приемат и антиоксидантни храни.

 

Когато говори за изключителното значение на ензимите за човешкото здраве, д-р Папазова дава някои примери за утвърдената преди повече от 20 години ен­зимна стратегия за лечение на голям брой заболявания. Днес се счита за доказано, казва тя, че всички възпалителни и зло­качествени заболявания се повлияват благоприятно от при­лагане на ензимни препарати, тъй като ензимите подтискат възпалението, без да блокират имунитета, намаляват болката, отока и склонността към об­разуване на микротромби, като същевременно стимулират разграждането на съсиреците. В резултат се подобрява кръвоснабдяването и храненето на увредения участък и се ускорява оздравителния процес. Специфични ензимни смеси се прилагат успешно и при лечение на емболии, посттромботичен венозен син­дром и инфаркт на миокарда. А първият успешен опит за лечение на злокачествени забо­лявания с ензими е през 1950 г. и принадлежи на д-р Биърд. В настоящия момент ензимната терапия на рака се счита за научен факт.

 

Според д-р Батмангелидж  “Ако ензимите действат правилно, всяка храна може да бъде смляна, включително и холестерола, съдържащ се в нея.” Ако повишеното количество вода намали нивото на холестерола ви, но после той отново започне да се по­качва, трябва да проверите дали организмът ви получава достатъчно сол. Холестеролът е необходим като градивен елемент за повечето ензими в човешкото тяло. Затова е съвсем естествено след повишено отделяне на ензими да се засили нуждата от производство и на холестерол.

 

Накрая, ще дам думата и на Патрик Холфорд с неговия огромен опит, систематизирани наблюдения и данни:

 

Ако смесим, казва той,  66% вода, 25% протеини и 8% мазнини, малко въглехидрати, соли, т.е. всичко, от което се състои човек, няма да се получи човешко същество, нали?

 

Тогава какво кара животът да се случва? – пита Холфорд. Отговорът е – ензимите. Те превръщат храната в гориво за всяка една клетка, независимо дали е мускулна, мозъчна, имунна или кръвна. Ензимите вътре в тези клетки превръщат горивото в използваема енергия, която кара сърцето ни да бие, нервите ни да стартират и всички останали функции на организма да се задействат.

 

А какво кара нашите животворни ензими да работят на максимални обороти? Отговорът е: витамините и микроелементите. Почти всички хиляди ензими в тялото зависят директно или косвено от присъствието на витамините и микроелементите. Щом веднъж сте разбрали тази сложна мрежа от взаимодействия, ще разберете, че няма смисъл да се вземат големи количества само от един витамин. Ежедневно трябва да прилагаме комплексния, мултихранителен подход при снабдяването на организма с полезни за нормалното му функциониране хранителни вещества.

ВАША ИЛИАНА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *