ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ ТОВА…

Iliana_BookCover-210x300-1-210x300

Производителите на аспартам твърдят, че е безопасен за консумация от човека. Различни проучвания през годините са показали, че всъщност аспартамът е свързан с главоболието, мигрената, виенето на свят, туморите и дори рака.

Аспартамът е бил открит случайно през 1965 година от химика Джеймс Шлатер, работещ за фармацевтична компания. Впоследствие се установява, че новият продукт е 200 пъти по-сладък от захарта. Откритието било направено публично достояние през 1970 година. През 1981 година е одобрен за употреба и това продължава и до днес. Иронията е, че аспартамът никога не е тестван при хора преди одобряването му. Неговата употреба е в над 6 000 продукта.

Аспартамът се съдържа най-много в диетичните продукти като: Кола лайт, Пепси лайт, дъвки Орбит, както и в повечето продукти, на които пише, че са “Sugar free” или че са с подсладители.

Ключът към здравето е: “Low-Sugar” (“ниско съдържание на захар”), а не "sugar-free" (“без захар”).

Най-новите изследвания на аспартама разкриват, че той всъщност повишава риска от увеличаване на теглото. Бидейки 200 пъти по-сладък от захарта, аспартамът изглежда идеалният отговор за диета, тъй като съдържа само няколко калории, а има вкус на захар. За съжаление, обаче, основните съставки на аспартама стимулират натрупване на мазнини в тялото.

Освен това, високите дози на фенилаланин понижават нивата на серотонин и водят до желание за храна. В Yale Journal of Biology and Medicine, изследователят Qing Yang от Department of Molecular, Cellular and Developmental Biology публикува данни, които разкриват, че изкуствените подсладители е по-вероятно да доведат до наддаване, отколкото до загуба на тегло.

В допълнение, аспартамът също така във висока степен води до пристрастяване (метанолът – една от съставките му, се смята за наркотик).

Ето само основните, добре познати продукти, които са една малка част от хилядите продукти, съдържащи аспартам: диетични газирани напитки, yogurts, дъвки, сосове за готвене, чипс, настолни подсладители, напитки на прах, ароматизирана вода, “Sugar-free” продукти, тестени/зърнени храни.

В друго проучване върху вредните странични ефекти на аспартама Aurora Geib предупреждава за другите търговски наименования на аспартама: Sweet One, NutraSweet и Spoonful. Въпреки популярността си на пазара, това, което мнозина не  знаят е, че 75 % от подадените жалби до Системата за наблюдение на страничните ефекти (Adverse Reaction Monitoring System, ARMS) към  US Food and Drug Administration са свързани с предизвиканите от аспартама странични ефекти.

Наскоро видях заглавие в наш вестник: “Аспартамът опасен ли е за здравето? Не е така...”  Ето защо реших да добавя още информация , за да оформите собственото си мнение по този въпрос.-

Аспартамът е съставен от фенилаланин (50%), аспергинова киселина (40%) и метанол (10%). Смятан е от много учени за химична отрова и изобщо за най-опасната добавка към храните. От 1985 година досега има официален регистър на 92 симптома от над 10 000 официално подадени оплаквания.

Някои от болестните прояви са по-леки, а други – сериозни: главоболие, което може да има мигренозен характер, проблеми с паметта (често срещано), гадене, наддаване на тегло, обриви, депресия (особено у хора с генетичното заболяване фенилкетонурия), безсъние, проблеми със зрението и слуха, сърцебиене, затруднения в дишането, загуба на вкуса, нарушен говор, замаяност и виене на свят, ставни болки и други, като дори има съобщени смъртни случаи. Посочените симптоми са толкава често срещани, че някои лекари говорят за “аспартамна болест”.

Свободната аспергинова киселина, която се съдържа в подсладителя, е причина за възникването на различни остри и хронични неврологични прояви, защото и тя, и нейното съединение аспартат, спадат към групата на т.нар. екситоксини. Това са вещества, обикновено аминокиселини, които реагират със специфични рецептори в мозъка. Все повече учени и клиницисти са на мнение, че екситоксините играят много важна роля за появата на някои ендокринни и особено дегенеративни заболявания като Паркинсонова болест, болест на Алцхаймер и някои други, и за дефекти в развитието на нервната система на плода по време на бременността.

Аспартамът нарушава сериозно мозъчната биохимия. Д-р Ръсел Блейлок, професор по неврохирургия към медицинския университет в Мисисипи, в книгата си “Excitoxins: The taste that kills”, описва подробно вредата, която се причинява от поглъщането на големи количества аспергинова киселина и начина, по който става увреждането на нервната система. Доказано е, че аспергиновата киселина разрушава структурата на мозъка на мишки!

Комбинацията от хипогликемия и аспартам е още по-опасна, а такава се получава, когато човек реши, например, да замени едно нормално ядене с “диетична” храна или напитка, съдържаща аспартам. В САЩ има 5 официално документирани смъртни случая сред пилоти, пристрастени към консумацията на продукти, съдържащи нутрасуит. (Обърнете внимание на новото търговско наименование на аспартама. Не ви ли нашепва коварно за нутриент?) Връзката между екситоксините и внезапната смърт не е само хипотетична.

ВАША ИЛИАНА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *