ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ ТОВА…

Iliana_BookCover-210x300-1-210x300

Бариерите по пътя към естественото здраве 

Незнанието не е блаженство.

Незнанието e бедност.

Незнанието e опустошение.

Незнанието e трагедия.

Незнанието e болест.

Всичко лошо произлиза от незнанието.

 Джим Рон

 

Тук ще говорим за съзнателното терминологично объркване, остарелите знания, митовете и заблудите, които най-често ни пречат, когато дори искаме само да се ориентираме в ситуацията. А когато искаме да променим живота си? А когато искаме да придобием нови навици, да заложим ориентирите за бъдещия щастлив живот на децата ни? Как да понесем отговорността за промяната и същевременно да не напускаме уюта на познатото зад стените, които сами ние ако не сме изградили, поне продължаваме да поддържаме? За да успеем да постигнем нещо хубаво, ни трябват цел, знания, посока, готовност за полагане на усилия, вдъхновение и ... търпение. 

Като че ли е най-трудно, когато се изправим пред решаване на здравен проблем, защото паниката е толкова по-голяма, колкото проблемът е по-сложен или “по-страшен”, както интуитивно ни подсказват старите знания. Този опит го имам. Този опит съм го изживяла. И съм си взела урока. Животът ни дава все нови и нови уроци, за да се учим, но този урок ми показа, че когато съм изправена пред сериозен, но в основата си хроничен проблем, повече от всякога са ми нужни отворено съзнание, способност за възприемане на различното, новото мнение, новото знание, за да съумея да реагирам по адекватен начин. И много вяра в гениалната способност на организма да се справи. И ... търпение.

Безусловното, първосигналното и най-лесното решение е да се обърнем към медицината. И може би пропускаме невероятния шанс организмът да се справи сам, като направим всичко необходимо, за да го подпомогнем. Това трябва да се превърне в първосигналната ни реакция – да помогнем на организма. Разбира се, отново подчертавам, че не става въпрос за спешни ситуации. Дори от елементарно уважение към съвременната, достигнала високо технологично и научно равнище медицина не бива да се обръщаме за неща, които са изцяло в нашите възможности. Това е все едно да ви се е скъсало копчето на дрехата и да потърсите Лагерфелд или Армани да ви го зашият, защото са най-добрите. Или да отидете при професор по математика, защото синът ви вече е във втори клас, а не може да се оправя със смятането. Случаите, в които имаме спешна нужда от медицината, са едва 5%. Слава Богу, че са редки случаи и слава Богу, че я има класическата медицина! И тогава, разгърната в целия си потенциал, тази медицина е незаменима. Действа бързо и спасява живот. И вече след като сме стабилизирани, както и в останалите 95% (тук със сигурност присъстват всички хронични здравословни проблеми), нещата зависят предимно от нас. Виждате ли в какъв широк диапазон можем или да предотвратим болестите, или да ги създадем.

Всеки избира сам. Всеки решава сам. Най-естественото решение би следвало да бъде да се придържаме към Природата в тази “95-процентова територия”. “Стойте близо до природата и нейните вечни закони ще ви пазят”, казва известният Dr. Max Gerson.

Влиянието и авторитетът на Dr. Max Gerson изискват да го представя накратко. Той е немски лекар, разработил известната в света Gerson Therapyедна алтернативна хранителна терапия, която, по неговите думи, може да лекува, както рак, така и повечето хронични, дегенеративни заболявания. Първоначално Dr. Gerson използва своята Gerson Therapy за лечението на мигрена и туберкулоза, а през 1928 г. започва да я  прилага при лечението на рака – нейното най-известно приложение. Gerson Therapy се основава на разбирането, че болестта е причинена от натрупването на неустановени токсини и се препоръчва използването на вегетарианска храна, включваща ежечасно пиене на органични сокове и различни хранителни добавки, наред с още други методи за детоксикация. Според Dr. Max Gerson това, което неговата терапия върши при лечението на хроничните заболявания, е да ре-активира, отново да активира самите самоизцелителни механизми на организма, да събуди заложения вътрешен доктор. Ако подаваме на тялото това, което му е трябва, то  ще се справи с проблема. Нобеловият лауреат д-р Алберт Швайцер казва за Dr. Max Gerson: “Аз виждам в него един от най-видните гении в историята на медицината. Много от неговите идеи бяха присвоени, без изобщо името му да се свързва с тях. И все пак той постигна много повече, отколкото би било възможно при неблагоприятните условия, в които трябваше да работи... Тези, които той излекува, остават като свидетелство за истинността на идеите му.”

Ето защо, нека още веднъж да кажа, че аз се интересувам от здравето и искам да зная как да го подпомагам. Но за да мога реално да го подпомагам, трябва да знам какво го застрашава и как да го избегна. Това е областта на моите проучвания. Подкрепям мотото на световното движение Education, not Medication, защото това е и моята цел – първо и преди всичко да се образоваме. А когато все пак се налага конвенционално лечение, нека максимално да се информираме, да се ориентираме в проблема и, което е най-добре, заедно с лекаря да открием оптималното решение. Така няма да сме пасивна страна, а ще участваме активно в евентуалното лечение. Това би подпомогнало както лекарите, така и самото лечение, и в крайна сметка – вас самия.

Така ние помагаме на медицината, а и тя ще ни помогне, ако се наложи. Взаимна помощ. Взаимно уважение. Това е работещата формула. Всяко противопоставяне е безрезултатно. Така ще помогнем и финансово да не рухне здравната каса. Нека средствата отиват за развитие на кадрите, на техниката, на медицината, за да сме спокойни, че в онези 5% ще получим първокласната, безценната помощ.

В популярния вариант с поставянето на диагнозата мисленето спира. Дали сте обърнали внимание, че значението на думата “пациент” (patient) предполага пасивност, безсилие, търпение. Според мен, трябва да става точно обратното: стигнат ли нещата до диагноза, веднага трябва да се захванете с проучването на възможните решения, изучаването на огромната налична информация, запознаването с подобни случаи с благоприятен изход до достигане на оптимално решение. “Информираното съгласие” не би трябвало да се свежда само до подписване на документи, нали? Обсъждането с доктора, на когото се доверяваме, ще бъде от полза и за двете страни. Проблемите идват от терминологичното объркване, преплитане и хаос. Защо се поддържа, е друга тема. Но е в нашата власт да се ориентираме. И ще спечелят всички страни – и ние, и докторите, защото всичко, което ни се случва, е за да се учим, нали? Така казват умните книги.

ВАША ИЛИАНА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *