ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ ТОВА…

Iliana_BookCover-210x300-1-210x300

Как достигнах до ново разбиране на здравето

 

„Ако искате да промените вашето здраве,  трябва да промените живота си”

Dr. Andrew Saul

 

Моят пример може да не е типичен, но пък е наситен и интересен. Когато правех първите си стъпки с Форевър Ливинг Продъктс, аз търсех пътя за възстановяване на здравето ми. Моята цел беше ясна – да възстановя здравето си и нищо друго не ме интересуваше. И колкото повече навлизах в темата за здравето, толкова по-спонтанно изникваха въпросите “защо”. 

Много често експериментирах със себе си. Например, през зимата излизах по тениска, за да купя нещо. Простудявах се съзнателно, за да видя как ще се възстановя. Преценявах реакциите на организма след увеличаване или намаляване на дозите и т.н. Колкото и странно да ви звучи, чаках с нетърпение някой от моите близки да се оплаче от някакво дребно неразположение, за да започна да прилагам моята нова програма. Всеки ден се учех – от личните си преживявания, от чуждия опит, от чуждите резултати и най-вече – от науката.

И така, автоматично, търсейки отговори за здравето, с всеки ден навлизам не в море, а в океан от нови знания, които никога не са били обект на моите интереси. И изплащах високата цена за това мое невежество. Какъв само бил моят урок! Днес мога спокойно да кажа, че съм благодарна на моите тежки диагнози, които ме принудиха да прогледна и да поема по новия Път към Истината.

Важно е човек да знае защо прави точно това, какви са алтернативите, какво специално ми дават именно тези продукти, кои нови трябва да включа и т.н. Защото казват, че ако не знаеш защо правиш дадено нещо, значи изпълняваш нечие чуждо желание! А аз искам да знам. Затова знанията ми помагат да се чувствам прекрасно.

Защо не преставам да вземам добавки, след като възстанових здравето си? Това е много важен, ключов въпрос, който не мога да отмина. Много хора след възстановяването си, спират да вземат подкрепящите ги продукти. Защото вече са добре, защото вече знаят как отново могат да си помогнат, когато се наложи, защото ... Това не ви ли напомня познатият автоматичен модел за възстановяване чрез медикаменти – вземаш хапчето като те боли главата и щом болката отмине, спираш и после отново. Но, всъщност, подпомагането на организма, за да се справя с проблемите, е нещо съвършено различно, на съвсем друг принцип. А иначе, ако преустановя вземането на добавките, би ми се освободил доста стабилен финансов ресурс. Много лесно се откриват причини човек да се откаже, макар и “временно”, да си “почине”. И е по-евтино, ще каже някой. Но нима сме евтини? Така ли се оценяваме? Спасяването (не поддържането) на здравето да не би да е евтино? Затова аз не спирам.

Не спирам и по още една причина – защото и времето не спира. Ако можем да задържим и запазим постигнатото като непроменяемо състояние във времето, може би ще е друго. Но времето тече. И то в една посока – посоката на износване, на стареене. И нека вметна – не говоря за времето след 50-60-те години. Не. За имунната система става въпрос за времето след 30-35 години, за опорно-двигателната система – след около 25-та година, същата възраст е и за мозъчната дейност, за паметта. Следователно, с времето резервите на организма намаляват и, респективно, потребностите нарастват. Ще имаме нужда от повече калций, от повече магнезий, от повече витамини, минерали, омега-3, полезни бактерии, фибри и т.н., и т.н. А аз не искам да поема риска и да подложа на изпитание възможностите на организма ми като спра истинската му подкрепа. А не искам и защото знам какво е да загубиш здравето си и затова по-важно от това ежедневно да го подкрепям няма. Действително, най-трудно се доказва очевидното.

Нека пак да повторя, че с тези продукти ние не се лекуваме в класическия смисъл на думата. Ние подпомагаме своя организъм да се справя с проблема. Ако това беше медикаментозно лечение, сигурно трябваше да бъде и по схема – толкова дни така, после елате на контролен преглед, за да решим как ще действаме по-нататък, сега прекратете това, включете друго и т.н. Изграденият още от бебешка възраст рефлекс на лечение обърква хората. С истинските хранителни добавки ние само и единствено подпомагаме организма си. А той знае какво и как да направи, за да възстанови баланса си – нашето мечтано здраве. Защо тогава да спирам да му подавам това, което му помага да си върши работата? Важното, всъщност, е да не му пречим. Значи, ако нещо трябва да премахна или да спра, нека да е това, което пречи на работата на организма. Това е много важно, но не е лесно и затова трябва да се прави постепенно, поетапно. Ако не оказвам подкрепата, ще се окажа отново в положение да търся изход. По моя начин живея щастливо, ползвайки всички продукти и къпейки се в новото ми усещане за здраве. И се моля да имам възможност да продължавам така – всеки ден. Е, ще ви споделя за едно изключение.

Редовно ме питаха приятели, близки, гости в залата: защо всеки ден вземам 20-25 продукта, не е ли много, не трябва ли да почивам и други подобни популярни, за съжаление, въпроси. Понеже винаги експериментирам със себе си, реших в името на честния отговор да спра за известно време всички продукти, с изключение на алоето. И понеже организмът ми вече е изчистен, аз го “чувам” и се “разбираме” прекрасно и много бързо. Не беше минал и десетият ден и започнах да усещам много леки симптоми на дисбаланс. Усетих и прекратих експеримента. После в залата споделих резултатите. Това е моята “почивка” за последните шест години. Не ми хареса и не искам такава “почивка”. Що се отнася до обичайната, ежедневната храна, там съм на повече или по-малко дълги почивки всяка седмица, някои храни консумирам няколко пъти годишно, а с други съм се разделила завинаги. И продължавам с постепенната оптимизация.

 

С разширяването на контактите ми се убеждавам, че пренебрежението е оръжие на неуверените. С времето все по-често срещам незаинтересовани (а, може би, примирени) хора, приели познатия отъпкан път за единствен. Това също е възражение, макар и специфично. Действително, животът е дал основания хората да станат недоверчиви, подозрителни. Но да мислиш, че обратното на лековерието е скептицизмът, негативизмът или директното отричане, е просто неработеща формула. Странна логика има в главите на тези хора: според тях, колкото повече възражения намираш и гръмко ги изстрелваш, толкова по-висока интелигентност имаш. Популярното вечно “аргументирано” обяснение на това как “това няма да стане” неусетно поставя бариери пред всяко начинание – не само пред чуждото, но и пред собственото начинание, което е по-важно.

Защото вариантите при такова мислене са просто два: или въобще няма да предприемеш никаква промяна, защото “знаеш, че това няма да стане”, или се заемаш припряно и бързаш да достигнеш до заветната тържествуваща реплика: “аз казах ли ти, че не може да стане”.

Кой въобще би могъл да спечели, впримчен в капана на собственото си негативно мислене? Нима има смисъл да предприемеш нещо, за което предварително си убеден, че не може да стане? Как тогава можеш да поемеш отговорността да се грижиш за себе си, ако мислиш, че не може да стане промяна? Как човек да се движи напред, вкопан на едно място? Остава да си стоиш и да гледаш как животът тече около теб. И да търсиш виновника обезателно извън теб. И това го правят много хора. Вярно е, че е много по-лесно да оставиш грижата, отговорността в чуждите ръце на хора, по някакъв начин авторитети за теб, блокирани от собствените им остарели модели на мислене. Я се огледайте около себе си. Не виждате ли колко примери има за “деца”, които са се оставили на грижите на родителите им до собствената си преклонната си възраст.

ВАША ИЛИАНА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *