ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ ТОВА…

Iliana_BookCover-210x300-1-210x300

Диалектика на излишества и дефицити     

Докъде ще доплаваме зависи не от посоката на вятъра, а от това как сме подредили платната си.   

Джим Рон

 Интересът ми към тази тема бе провокиран от разговора с една приятна дама, която имаше сериозни опасения за дебелото си черво и искаше да поговорим. Преди да задам някакъв въпрос, започна да ми изброява добавките, които ползва. Списъкът беше доста внушителен и навяваше идеята, че такъв човек сериозно се е заел с поддържането на здравето си. Логичният въпрос беше - как е достигнала до такъв проблем? Потърсих за себе си отговора и я запитах: като оставим настрана добавките, кажи ми какво ядеш? И за да спестим време, започнах да изброявам храни, които биха допринесли за състоянието, в което се намираше. Когато отговорите бяха изцяло положителни, реших, че е време за следващата стъпка.

Досега говорехме за това кои жизнено важни хранителни вещества са необходими на организма, за да поддържа баланса и да функционира нормално. За това как да изпреварваме събитията и да подбираме нужните хранителни вещества, за да ни помогнат да поддържаме здравето си. Но очевидно, ред е на следващата стъпка – как ние да помагаме, а не да пречим, на тези прекрасни хранителни вещества да си изпълнят задачата. В крайна сметка, стремежът ни е да постигнем и поддържаме добро здраве, нали? Значи трябва да положим известни усилия, за да поддържаме нормалния ход. Значи трябва да знаем какво да променим или избягваме, за да не пречим на процесите. Когато години, години наред сме затормозвали организма си, когато години наред сме пренебрегвали сигналите му за помощ, ще се наложи да направим доста повече, за да му помогнем да възстанови нашето здраве. Затова казват, че няма безплатен обяд. И сметката трябва да се плати. Рано или късно. Макар че говорим предимно за подпомагане на здравето на физическо ниво, не бива да пренебрегваме нашата нагласа, позитивните мисли, които твърде лесно се поразяват от “токсини”, тровещи ни неусетно. Ето какво казва един от най-великите българи: “Човек не може да мисли всичко, каквото му дойде на ума. Какво ще стане с вас, ако в стаята, в която седите, внеса едно шише с отровен газ? Достатъчно е да помиришете този газ, за да избягате всички навън. Не избягате ли, нещастие ви чака. Като знаете това, вие трябва да правите избор в своите мисли и желания. При самовъзпитанието на човека се препоръчва да държи в ума си здрави, положителни мисли.” Най-доброто, към което трябва да се стремим, е постигането на хармония. Във всичко.

Когато знам какво и защо трябва да променя, ще го направя. Или не? Още Конфуций е казал: Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите!  

Обикновено, излишествата се свързват с обем, с количество. В смисъла, който влагам,   по-често водещото при оценката на излишествата е качеството, а не количеството. По-лесно е да следим обема, защото е видим и можем да си наложим да го ограничим. Коварството идва от малките, често и незабележимите количества, носещи опасни качества. “Ям само по една баничка, пия само по една кока-кола, ям само една пица, само един бургер, само..., само...”  И щом е “само”, значи не може да ни навреди. Тази заблуда битува при болшинството от хората. Но с това “само” хората остават в дефицити, просто не са със свръхнаднормено тегло. Е, и това не е малко. Но епидемията от затлъстяване подсказва, че клетките гладуват, а организмът е задръстен от ненужна, вредна храна. Оттук и парадоксът, че дебелите хора всъщност са ... гладни.

За изясняване на сложната взаимовръзка между излишествата и дефицитите, ще ви цитирам виждането на д-р М. Хаймън и д-р М. Липонис: “Според признанията на правителството 80% от американците са недохранени. Става въпрос, обаче, за различен вид недохранване, което ние наричаме свръхконсуматорско. Това означава, че хората поемат твърде много калории и същевременно – твърде малко хранителни вещества. 80% от американците не получават дори минималните препоръчителни дневни дози от един или повече от жизненоважните витамини, минерали и други хранителни вещества. И така се създават най-често срещаните дефицити на есенциални мастни киселини, магнезий, цинк, калций, селен, фолиева киселина и витамини В-комплекс, антиоксиданти.”

Хипократ е казал, че “всеки човек носи по един лекар в себе си – ние просто трябва да му помогнем в работата”. Убедена съм, че в обичайните случаи това е посилна за всеки задача и е редно да се стремим към това, ако приемем и ние, че опазването на здравето е въпрос на морал. Това би бил и най-добрият начин да изразим уважението си към прекрасните лекари, които трябва да имат компетентността да спасяват човешкия живот в критични ситуации, но защо очакваме те да носят отговорността и грижата за нашето здраве в ежедневието ни? Това е наша грижа и наша отговорност. Или поне част от нея.

Много се радвам на хората, които осъзнават, че в днешно време човек неминуемо трябва да се подпомага с хранителни добавки поради все по-ограничените възможности за пълноценна храна. Съществената част от проблема на съвременния човек  се свежда до това да се намерят естествени, следващи природната формула добавки, за да се почувстват реално добрите резултати. От тази гледна точка това е необходимо условие.

Но все пак е нужно и още нещо, особено когато сме мобилизирани да възстановим здравето си. Важно е да не пречим, а да помагаме на тези полезни хранителни вещества да си свършат работата. Не ми се струва разумно да полагаме усилия (и като търсене на информация, и като чисто финансови ангажименти) и в същото време сами да спъваме положителните процеси. Защото директното интоксикиране на организма чрез поемането на тъй наречените мъртви, преработени храни, е едната страна на въпроса.

Другата съществена страна е, че поетите вредни вещества ограбват едва осигурените в организма ни безценни витамини, минерали, ензими, а и водата от клетките. Ограбват резервите на организма. Това е много важен момент от изясняването на проблемите, който, ако не винаги, то твърде често не се разбира или не му се обръща внимание. Ето защо темата за излишествата и свръхконсумацията е толкова важна, а връзката й с коментираните дефицити я прави още по-актуална. Когато не отчитаме тази връзка, влизаме в омагьосан кръг. Как? Ето един пример:

Вчера чух следното: “Чувствам, че организмът ми е отслабнал, явно трябва да си засиля храната. Отивам да си купя месо, сирене, кашкавал. Смятам да си купя и два литра прясно мляко”. Нали обърнахте внимание, че не става дума за плодове, зеленчуци, витаминни и други добавки? И ето механизмът – тази жена е в дефицити, ще се храни “хубаво” (първа заблуда), за да засили организма си (втора заблуда), а тази храна (предполагам в добавка и бял хляб) всъщност ще ограби организма, ще изсмуче и малкото резерви, с които разполага тялото. И добре нахранена, дамата ще се окаже в по-висок дефицит (факт, с който влиза в омагьосания кръг). Ако и вие смятате, че това е начинът да се засили организмът, значи има смисъл да си поговорим на тази тема.

ВАША ИЛИАНА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *