ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ ТОВА…

Дисбактериоза

Нека открием тази тема с една мисъл на неоспоримия авторитет Хипократ: Всички заболявания започват от червата! Но нека видим защо е така.

Д-р Усман, специалист по аутизъм,  в едно интервю по нашата телевизия обобщи: 80% от имунната система е в червата! Добрата работа на имунната система зависи от добрата работа на червата. Добрата работа на червата подпомага имунната система. Използвам нейното твърдение, за да навлезем директно в темата за дисбактериозата.

100 процента от хранителните вещества се абсорбират през червата и ролята на полезните бактерии – пробиотиците, е да разграждат храната, която поемаме. Нормалната чревна флора на възрастен човек се състои от 500 вида бактерии. Всеки от нас има в тялото си около 2 кг бактерии, голяма част от които обитават дебелото черво. Чрез пробиотиците организмът бързо се освобождава от токсините и продукти на гниенето; защитават се чернодробните клетки от увреждания; укрепва се чревната лигавица, спира се всмукването на вредни вещества от това, което се съдържа в дебелото черво. Полезните бактерии не само че са напълно безвредни и безопасни, но добавянето им, за да се избегне техния дефицит, е наложително особено след прием на медикаменти, при химио и лъчетерапия, при всяко хронично страдание, стрес, дори при консумиране на чешмяна вода. Родените чрез операция и изкуствено хранени бебета се нуждаят от добавяне на пробиотици към храната още от първите дни след раждането.

Стотици микробни видове живеят в съжителство с хората - по кожата, в устната кухина, стомаха, червата, в пикочно-половите пътища и т.н. Изчислява се, че бактерийните популации в човешкото тяло превишават 10 пъти броя на всички клетки на тялото. Всички те образуват вътрешната микробна флора - екосистемата на човека. При дисбаланс на вътрешната микробна флора и свързаната с нея имунна система започват редица заболявания, като остро възпаление на стомаха, гастроинестинални инфекции, запек, болест на Кроун, улцерозен колит, хранителни алергии, рак и много други.

От функционална гледна точка тези микроорганизми се разделят на 3 основни групи: патогенни (вредни) микроби, причиняващи различни болести; латентни (условно патогенни) микроби, които при нормални защитни сили на организма не го увреждат, но при нарушаване на имунната система се превръщат в болестотворни микроби; и "добри" (полезни) бактерии. От превеса на "добрите" бактерии зависи имунният отговор и защита срещу болестотворните микроорганизми, т.е. здравето на човека.

Думата „пробиотик" е сравнително нова и се смята, че за първи път е употребена от Фердинанд Верджин през 1954 г. и е от гръцки произход: pro-за, bios- живот, т.е. „за живот". Верджин определя пробиотиците като смесена култура от бактерии, които оказват благоприятно действие върху приемащия ги организъм, чрез подобряване на неговата микрофлора.

През 2002 г., е постигнат официален консенсус по дефиниране на пробиотиците. Дефиницията, приета от Международната здравна организация (WHO), гласи: “Пробиотиците (наричани също бактерии, или култури) са живи микроорганизми, които, приети в достатъчно количесто, влияят здравословно на човешкия организъм”.

Най-важно място сред различните видове пробиотици има Lactobacillus Bulgaricus*, а най-известната симбиоза е тази между Lactobacilus Bulgaricus и Streptococcus Thermophilus, съдържаща се в оригиналното българско кисело мляко. Тя се счита за прародител на пробиотика.

Пробиотиците притежават редица основни, безспорно доказани биохимични ефекти:

  • При оптимално колонизиране на лигавицата на чревния тракт те конкурират болестотворните бактерии и гъбички за жизнено пространство и храна, ограничавайки тяхното размножаване;
  • Производство на антимикробиални субстанции, които директно увреждат патогенните микроорганизми;
  • Пробиотиците са основен фактор на естествената резистентност, като от ранна кърмаческа възраст те участват в изграждането имунната система на чревния тракт и в крайна сметка са от критично значение за съществуването на оптимален хуморален и клетъчен имунитет през целия живот на човека;
  • Пробиотиците намаляват серумния холестерол и участват в производството на жизнено важни витамини (група В и К) и хормони;
  • В ранна кърмаческа и детска възраст те способстват за правилното усвояване на храната и по-специално на мине­ралите и витамините;
  • Ензимна активност на чревните бактерии: Пробиотиците и други чревни бактерии произвеждат редица ензими, като, например, с помощта на такъв специфичен бактериален ензим се подпомага бързото разграждане и обезвреж­дане на чревните канцерогени, като по този начин участва в имунната защита срещу злокачествени заболявания.

Не бива да се забравя факта, че чревната флора е източ­ник на вътрешни причинители на инфекции на пикочо-половата система, сепсис (постхирургичен, родов и др.), менингит и т.н. В този смисъл поддържането на опти­мален баланс между пробиотиците и останалите микроор­ганизми от резидентната чревна флора е от жизнено важно значение.

Едно от най-важните изисквания към пробиотичните бактерии е способността им да се запазят при преминаването си през горните раздели на стомашно-чревния тракт и да достигнат живи и в достатъчно количество в червата, където се заселват и размножават.

Пробиотичните бактерии оказват положително въздействие върху организма като се колонизират и започват да произвеждат жизнено важни ензими и клетъчни биопродукти. Пробиотичните бактерии не са постоянен обитател на човешката микробна флора, ето защо трябва да се приемат постоянно и продължително време, за да се почувстват здравословните им ефекти.

Тъй като в литературата се говори и за пребиотици и синбиотици, просто за информация ще кажа, че пребиотиците са неразградими хранителни вещества, често срещани в хранителните фибри, които, попаднали в човешкия организъм, служат за храна на пробиотиците. А синбиотикът е съчетание от пробиотици и пребиотици.

НАШЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА НАЙ-ДОБЪР ПРОБИОТИК:

 

ВАША ИЛИАНА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *