ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ ТОВА…

Iliana_BookCover-210x300-1-210x300

Термините, които бих желала да разграничаваме, са “лекарство” и “медикамент”. Те са се наложили в ежедневната употреба като синоними. А не са. Очевидно по тази причина в новата литература се прокрадва терминът “пролекарство”, който е удачен, но малцина го използват. Така или иначе, винаги трябва да се замисляме при избора си на продукт и да имаме предвид разликата между лекарство и медикамент.

Искам да подчертая предимствата на природните, т.е. естествените, необходимите, биоидентичните, разгадаемите от организма хранителни вещества, които самата Природа  е създала като необходими за нормалното състояние (ерго, за здравето). Тези жизненоважни нутриенти се различават принципно от синтетичната им версия, която просто е опит да се подмени природата. Това разграничение е изключително важно и трябва да се стараем да се информираме за главното – дали продуктът е естествен или синтетичен.

Друго поддържано терминологично объркване е свързано с понятията, добили гражданственост на синоними: лечение, третиране, въздействие. Когато успеем да събудим самоизцелителните сили на организма, тогава той се лекува сам. И бих се радвала, ако българският език ми даде възможност да разгранича именно това лечение (heal) – природното, естественото изцеление от медикаментозното въздействие (treatment) върху организма, което също се нарича лечение. Нали е объркващо? Показателно смесването на термините е липсващото разграничение в превода на няколко английски термина, давани като синоними на български:  cure - лек, лекарство, цяр; лечение, лекуване; treatment - лекуване, лечение; medication - лекуване, лечение; heal - церя, (из) лекувам, изцерявам.

Други термини, които изискват разграничение и върху които си струва да се замислите, са: класическа, конвенционална, Западна медицина, от една страна и традиционна медицина, от друга страна. Твърде често конвенционалната западна медицина неправилно се нарича традиционна.

Друго важно разграничение, което трябва да правим и своевременно да насочваме вниманието и на децата си, е между коренно различното съдържание на думите течностнапиткавода. Допускам, че съзнателно се преплитат и припокриват, което не бива да допускаме, особено когато формираме навиците на децата си.  Нужно е да знаем, че тялото ни има нужда от вода и само от вода? Но практиката сочи друго и можете да установите заблудата веднага, като попитате някого дали пие вода. “О, да”, е бързият отговор и започва да изброява всякакви напитки.

В тази връзка нека видим и едно много важно уточнение. Има напитки, които се водят диетични и хората ги предпочитат, когато искат да отслабват или за да контролират кръвната си захар, тъй като не съдържат вредната бяла захар, а изкуствени подсладители. Но нека се замислим защо, когато вредата от аспартама доби сериозна публичност, се появи нутрасуит? Дали съвсем случайно думата нутрасуит нашепва за nutrition? А в натуралния сок какво точно натурално, т.е. природно, т.е. естествено има? Кое му е природното на натуралния сок?

Докато говорим за водата, нека се замислим и за въздуха и съответно за дишането, което толкова автоматично правим, че не се замисляме. Ще се уверите, че и това естествено действие не го разбираме, не го правим правилно. Обърнете внимание на съдържанието на понятията  дишане, дълбоко дишане, съзнателно дишане и други подобни.

Друго със сигурност съзнателно поддържано терминологично объркване е свързано с “хранителните добавки” и всички технологично прибавяни към храната оцветители, овкусители, консерванти, подсладители и други Е-та, наричани също “хранителни добавки”. Тях аз лично наричам прибавки. Важно е да направите разграничението, защото преди време видях водещо заглавие на статия в наш вестник “Отровни хранителни добавки”. След като я прочетох, разбрах, че ставаше въпрос именно за хранителните прибавки. Но ние трябва да внимаваме как ни разбира (и дали ни разбира) човекът срещу нас, когато говорим за полезните за здравето хранителни добавки.

Въпреки че тук става въпрос за съвсем друга опасност, поради честите спекулации по повод това, дали съществува опасност от вземането на хранителни добавки, ще ви цитирам Патрик Холфорд: “Оценката на сравнителния риск от смърт поради хранителни добавки по данни от Австралия показва, че ако рискът от смърт от естествени или хранителни добавки е 1, рискът да умрете, нападнати от акули е 6, да ви убият – 828, а да умрете от лесно предотвратими медицински увреждания, в т.ч. и поради неблагоприятни реакции към медикаменти, е над 100 000 пъти по-висок.”

ВАША ИЛИАНА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *