ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ ТОВА…

За да можем да поддържаме и подпомагаме работата на организма в оптимален режим, трябва да не допускаме дефицити и дисбаланс. Разбира се, дефицитите дебалансират организма. Налага се, обаче, по-широко да разглеждаме дисбаланса, защото неразбирането му предизвиква нов дисбаланс. Какво имам предвид?

Много често срещам следното убеждение: този месец ще вземам витамин С, следващия – Омега-3, после калций или сега ще вземам някои витамини, а после – минерали...  При наличието на дефицити организмът е в дисбаланс. Не можем да възстановим равновесието му, ако ту засилваме, ту намаляваме отделни дефицити. С други думи, ние постоянно сами “клатим лодката” вместо да възстановим спокойното й положение. По този повод един мой ценен приятел каза: “макар и да я клатим, лодката върви напред”. Да, вярно е, но тук се иска голямо майсторство в управлението на лодката. А кой може да се похвали, че го има? И как мога да позная в кой момент ще се премине критичната точка на отклонение и лодката ще се преобърне? Аз лично предпочитам спокойното пътуване, за да ми останат сили да решавам други също важни проблеми. След като нормалното функциониране на тялото изисква ежедневно разнообразни нутриенти, нямаме право да го подвеждаме и затрудняваме още повече, като най-редовно му подаваме ненужна, нискостойностна, дори вредна храна. С отчитане на индивидуалните потребности все пак е добре да държим сметка за дефицитите и дисбаланса.

В състояние на дефицит работата на клетките се затруднява, тялото е в дисбаланс и всъщност се ускорява стареенето на организма. Придържането към холистичния подход издига отношението към нас самите, към полагаемото ни се място във вселенския поток. Според някои в основата на холистиката лежи староанглийската дума за “здраве”, според други – съвременното “цял”. Каквото и първозначение да приемем, ролята на подхода, който разглежда човека като цялостна, сложна, многоизмерна система, като част от природното и вселенското цяло, има много по-висок потенциал за разбиране на нашата същност, отколкото да се самооценяваме като една торба с органи. За придържането към подобно механистично виждане има принос тясното профилиране и специализациите в съвременната наука (в т.ч. и в съвременната медицина), тъй като вглеждането в единицата губи връзката с цялото. Лекарите от миналото са били енциклопедисти, философи, които са разглеждали както човека, така и всеки негов орган или система като част от цялото.

Първото, пряко произтичащо предимство от прилагането на такъв подход, е търсенето на взаимозависимост, на връзка, а разкриването й ще ни отведе до първопричината. Законът за причината и следствието е абсолютен. Той действа навсякъде. И винаги.

Изключително интересна теория по отношение на взаимовръзките дава известният Gary B.SchwartzMD. Той е доктор на науките, професор по психология, медицина, неврология, психиатрия и хирургия, както и директор на Лабораторията за изследване на енергийните системи в човешкия организъм. Професор по психология в Харвард, професор по психология и психиатрия в Йейл, директор на Психофизиологичния център в Йейл и един от директорите на Клиниката по поведенческа медицина в Йейл. Посочените от него стъпки на принципа на взаимовръзката могат да ни отведат както към реда и доброто здраве, така и към хаоса и болестта, когато пренебрегваме връзките. 

Ще си послужа отново с пример. Често ми се случва в непринуден разговор да ми изброяват дълъг списък от здравословни оплаквания и когато се поинтересувам за съня на човека, отговорите са много бързи: “Спя малко, но нямам проблеми”, “О, аз редовно си лягам след 2-3 ч. сутринта. Така съм свикнал”, “Имам кошмари”, “Имам неспокоен сън”, “Не съм се замисляла, но ако се наложи, си вземам приспивателни и нямам проблем”. Попитайте как си го обяснява, има ли връзка между съня и изброените проблеми и ще се изненадате какви разнообразни отговори ще получите. Това е един елементарен пример за пренебрегването на връзката - болежките се коментират без дори да се допуска връзка с недоспиването. Някои до такава степен “са свикнали” с недостатъчния сън, че дори не се замислят, че и по отношение на съня на тялото му е нужен ритъм и доза. И от двете. Заради цикличността. Има съгласуване и приоритети в работата на перфектния по замисъл организъм. Не можеш да пренебрегваш потребностите на тялото и все да се оплакваш от неразположения. Недостигът на сън е много популярен днес.

Според данните, необходимият сън за мъжете е 7 часа, а за жените – 6 часа. Ако не си осигурим този минимум, ускоряваме стареенето на артериите. И това е първата връзка. Ето и още една връзка: при недостатъчен сън се освобождава по-малко количество от хормона на удоволствието серотонин. И следващата връзка: за да се компенсира тази липса, се увеличава консумацията на сладки храни (“много ми се яде нещо сладко”, “ставам нервна, ако не си хапна нещо сладичко”), както и пушенето, например. Видяхте ли колко връзки откриваме в един дефицит, който дори не се забелязва.

По същия начин, пренебрегвайки връзката, постепенно свикваме и с други дискомфортни състояния, пряко следствие от един от най-често срещаните дефицити – това е ритмичното пиене на достатъчно количество вода. Много хора вече се вслушаха в съветите да пият вода и носят шишенце в чантата си. Със сигурност до GSM-а им (!). И със сигурност не се замислят и за тази връзка.

Друг пример за пренебрегване на връзката е при дефицита на витамин С. Знаете ли колко често се изненадвам от факта, че много загрижени за здравето си хора вземат разнообразни полезни добавки, но много рядко витамин С. С лекота го пренебрегват, а всеки организъм изпитва крещяща нужда от този витамин. Особено този, който не може сам да го синтезира – човешкият организъм!

Нека разгледаме още един пример за пренебрегвана връзка по отношение на дефицита на есенциалните или незаменимите полезни мастни киселини. Проф. Елис казва: нашите предшественици, благодарение на това, че са обитавали водоеми, са получавали чрез храната си големи количества есенциални мазнини, необходими за развитието на мозъка и нервната система. Във високата концентрация на есенциалните мазнини, които представляват голяма част от човешкия мозък, се състои единствената, но съществена разлика между мозъка на човека и мозъка на животното. 

За да можем да поддържаме и подпомагаме работата на организма в оптимален режим, трябва да не допускаме дефицити и дисбаланс. Разбира се, дефицитите дебалансират организма. Налага се, обаче, по-широко да разглеждаме дисбаланса, защото неразбирането му предизвиква нов дисбаланс. Какво имам предвид?

Много често срещам следното убеждение: този месец ще вземам витамин С, следващия – Омега-3, после калций или сега ще вземам някои витамини, а после – минерали...  При наличието на дефицити организмът е в дисбаланс. Не можем да възстановим равновесието му, ако ту засилваме, ту намаляваме отделни дефицити. С други думи, ние постоянно сами “клатим лодката” вместо да възстановим спокойното й положение. По този повод един мой ценен приятел каза: “макар и да я клатим, лодката върви напред”. Да, вярно е, но тук се иска голямо майсторство в управлението на лодката. А кой може да се похвали, че го има? И как мога да позная в кой момент ще се премине критичната точка на отклонение и лодката ще се преобърне? Аз лично предпочитам спокойното пътуване, за да ми останат сили да решавам други също важни проблеми. След като нормалното функциониране на тялото изисква ежедневно разнообразни нутриенти, нямаме право да го подвеждаме и затрудняваме още повече, като най-редовно му подаваме ненужна, нискостойностна, дори вредна храна. С отчитане на индивидуалните потребности все пак е добре да държим сметка за дефицитите и дисбаланса.

В състояние на дефицит работата на клетките се затруднява, тялото е в дисбаланс и всъщност се ускорява стареенето на организма. Придържането към холистичния подход издига отношението към нас самите, към полагаемото ни се място във вселенския поток. Според някои в основата на холистиката лежи староанглийската дума за “здраве”, според други – съвременното “цял”. Каквото и първозначение да приемем, ролята на подхода, който разглежда човека като цялостна, сложна, многоизмерна система, като част от природното и вселенското цяло, има много по-висок потенциал за разбиране на нашата същност, отколкото да се самооценяваме като една торба с органи. За придържането към подобно механистично виждане има принос тясното профилиране и специализациите в съвременната наука (в т.ч. и в съвременната медицина), тъй като вглеждането в единицата губи връзката с цялото. Лекарите от миналото са били енциклопедисти, философи, които са разглеждали както човека, така и всеки негов орган или система като част от цялото.

Първото, пряко произтичащо предимство от прилагането на такъв подход, е търсенето на взаимозависимост, на връзка, а разкриването й ще ни отведе до първопричината. Законът за причината и следствието е абсолютен. Той действа навсякъде. И винаги.

ВАША ИЛИАНА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *