ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ ТОВА…

 

Iliana_BookCover-210x300

Ето, заслужава си да поговорим на тази тема. Колкото ни пречи липсата на знания, толкова повече понякога ни пречат знанията, с които разполагаме, особено академичните знания, които при днешната невероятна динамика и бурно революционно развитие на науката прави придобитите знания отчаяно остарели твърде скоро. Дали от уважение към годините на упоритото им усвояване, независимо, че е било преди 10-20-30 или повече години, или от празното самочувствие на постигнатото някога ниво на образование, във всеки случай привързаността към “личните” знания ни прави неспособни да възприемем новата информация и поради това с лекота я отричаме или игнорираме.

Ето два много показателни примера. Преди доста време моя приятелка, практикуваща медицинска сестра, се оплакваше от постоянното боледуване на внука й, роден с цезарово сечение. Още щом научих, че се е родил по този начин, й зададох по-скоро риторичния въпрос: “Давате му пробиотици, нали?” Оказа се – не. Вече 3-4 години продължава да се оплаква от боледуването на детето, което твърде често е на антибиотици. Попитах я отново защо не му дават пробиотици. “В смисъл?”, подозрително ме изгледа тя. “Ами сигурно има нужда от полезни бактерии”, казвам меко, като имам предвид, че щом аз вече знам тези неща, тя като стар медицински кадър ги знае по-добре от мен. “Ние постоянно се борим с бактериални инфекции, а ти искаш още бактерии да му даваме!” Вярвайте, дума не й казах повече. Ако поредната провокация не успява да задвижи поне интереса към тези пробиотици, явно тежестта на старите знания си казва думата.

Съвсем изненадващо наскоро попаднах на аналогична ситуация. Бях с една приятелка, когато нейна близка, бивша медсестра, се приближи, за да се похвали, че има внук. Но била притеснена, защото още от родилния дом бебето постоянно плаче. Невинно попитах: “С цезарово сечение ли се роди?” “Да” – отговори ми тя. “А давате ли му пробиотици?” – продължих аз. “Не! Защо да му даваме?” Казах, че така съм чувала и приключих. И като възраст, и като квалификация действащите лица бяха едни и същи. Само във втория случай не ме изгледаха подозрително на термина “пробиотик”. Остана ми надеждата, че може би втората баба ще се замисли: защо пък тази жена ми зададе такъв въпрос?

За да подкрепя мисълта си, ще ви представя мнението на моя любим автор Dr. Andrew W. Saul:

“За да се захванеш с голямо начинание, каквато е битката за здравето ти, трябва да се подготвиш, да се образоваш. Не се захващай с важно начинание, без да си подготвен. Първата стъпка е да четете много, да прочетете купища информация.

При всяко ново за нас начинание ни пречи липсата на знания. Но в още по-коварна степен ни пречат безвъзвратно остарелите знания, защото поддържат  заблудата, че “знаем” – “О, ами това е ясно”, “Това съм го учил толкова години”, “Е, как е възможно, след като сме учили, че ...”. Ако сте добре образовани и особено ако сте здравен специалист, ще трябва да се от-учите от голямата част от всичко научено досега и да започнете отначало, с допускането в главата ви на твърде “разрушителната” мисъл, че природното лечение може би действително работи.

Ако не сте високо образовани, ще трябва да се откажете от опасенията и страха от четенето и проучвателната работа. Човек, който не чете, не е в по-добро положение от този, който не може да чете.

Не мога да ви кажа колко хиляди пъти хора са ме питали как да решат своя здравословен проблем. Не отнема много време формулирането на въпрос като: “Какъв е Вашият съвет за това състояние?” Ех, защо и отговорът не беше толкова бърз и лесен, като въпроса.

Няма безплатен обяд, няма бърз “ремонт” или магическа пръчка за възстановяване на здравето. Научиха ни да очакваме магически куршум, нов чудодеен медикамент, нови постижения в хирургията или нова трансплантация на органи. Но особеното е, че междувременно ни “научиха” да не вярваме в лечебната мощ на Природата и в огромните терапевтични ползи от промените в начина на живот, от вегетарианската диета, от пресните сокове, от естествените добавки.

Ваша Илиана

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *