ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ ТОВА…

 

Iliana_BookCover-210x300

Разбира се, последствията от неправилния начин на живот се открояват с напредването на годините, защото все пак качествените промени крият дълъг период на количествени натрупвания. По този повод Phillip Day казва: “Трябва да направим храната основна предпазна стратегия за хората.”

Но забележете, че обикновено причината за налегналите ни здравословни проблеми се търси в натрупаните години. “Ами, така е, с годините...” или “Ще видиш като станеш на 50, 60, ... 80 години!” Виновникът за болестта е възрастта. Не ние. Старостта е виновна. Не ние. Има ли природен закон, според който остаряването означава болест? Според който с остаряването идват болестите? Нека се замислим, какви са последствията от това, че живеем напрегнато, на високи скорости, че ядем бързи храни, използваме стимулиращи напитки, за да добавим още една глътка енергия, не слизаме от колите си, опитвайки се да догоним времето, което все не достига, а вечер с чиста съвест, понеже “цял ден не съм ял”, ядем до забрава пред телевизора – време, “достойно за почивка” след тежкия ден. И на всичкото отгоре, след обилната вечеря очакваме дълбок и спокоен сън, който да възстанови силите ни!?!

Известно е, че най-големият разход на енергия на организма отива за храносмилането. Е, кой ни дава правото да пренасочим жизнената енергия на организма главно към храносмилането? Ами тази енергия може да се използва за възстановяване на баланса? Кой ни дава правото да товарим така безмилостно собственото си тяло? Не знаехте? Е, след като прочетете тези страници, този аргумент (или оправдание?) ще отпадне. След това, обаче, ще ви очаква отговорността! Не се плашете, защото поемете ли отговорно по новия път, резултатите ще бъдат впечатляващи – ще се чувствате прекрасно! 

Често, загриженият родител, налегнат от естествено появилите се здравословни проблеми и измъчен от тях, се опитва да предпази детето си (което е, например, на възраст между 10 и 60 години) и след като всички аргументи са останали без внимание, изстрелва: “Ти ще видиш! Когато дойдеш на моите години, ще видиш!  Ненавиждам тази фраза. Заредена с максимален негативизъм, тази изтъркана с поколенията фраза белязва живота на любимите ни деца! Този негативизъм носи, обаче, мощен заряд, защото е продиктуван от много силна обич. Моля ви, не използвайте толкова “грижовни” фрази! Моля ви, именно защото обичате децата си! Освен това, в по-младия човек се запечатва мнението, че болестите са типични за по-високата възраст. Че са нещо естествено и закономерно. 

Има и втори, много популярен вариант: “Нека си живеят, докато са млади”, “И ние бяхме така”, “Живей си, докато си млад, защото като дойдеш на моите години...” Познати са ви и тези фрази, нали? Това са “демократичните”, “добричките”, “разбиращите”, “печените” родители. За разлика от по-горните, тези бодри напътствия ти дават усещането, че живееш правилно, че това е нормалното и друго не се очаква от теб на този етап от живота. В двата си варианта, тези съвети тласкат надолу. И резултатите ще бъдат сходни.

Нека бъдем честни и тихичко, вътре в себе си, си зададем следните въпроси: колко време и внимание отделяме, за да преценим дали и какво полезно даваме на своя организъм? Какво правим, за да му помогнем да работи нормално, ефективно? Сигурна съм, че като правило малко хора въобще не се замислят, защото наложеният модел е масов, заразителен и инерцията неминуемо ускорява приемането и налагането на вредните навици. 

Ваша Илиана

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *